Разлика между версии на „Прибалтийски републики“

редакция без резюме
({{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}})
[[Файл:Baltic states.svg|мини|300п|Карта на прибалтийските републики.]]
{{без източници}}
[[Файл:Baltic states.svg|мини|Карта на прибалтийските републики]]
'''Прибалтѝйски републики''' или '''Приба̀лтика''' е обобщаващото название, въведено най-напред в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], за бившите [[съветски]] републики край [[Балтийско море]] и настоящи независими държави – членове на [[Европейския съюз]]: [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]]. Тогава към този регион са причислявали и [[Калининградска област]] на [[Русия]].
 
'''Прибалтѝйски републики''' или '''Приба̀лтика''' ({{lang|et|Balti riigid, Baltimaad}}; {{lang|lv|Baltijas valstis}}; {{lang|lt|Baltijos valstybės}}) е обобщаващото название, въведено най-напред в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], за бившите [[съветски]] републики край [[Балтийско море]] и настоящи независими държави – членовечленки на [[Европейския съюз]]: [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]]. Тогава към този регион са причислявали и [[Калининградска област]] на [[Русия]].
Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,98 млн. души.
 
Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,982 млн. души.
Регионът е известен и като ''Балтийския тигър''. Това се дължи на факта, че след [[2000]] г. 3-те държави имат най-висок икономически растеж в [[Европа]] – 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия през [[2006]] г. Естония е член на [[Еврозона]]та от 1 януари 2011 г.
 
Регионът е известен и като ''[[Балтийския тигър]]''. Това се дължи на факта, че след [[2000]] г. 3-тетрите държави имат най-висок икономически растеж в [[Европа]] – 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия презкъм [[2006]] г. Естония е член на [[Еврозона]]та от 12011 г., януариЛатвия – 2011от 2014 г., а Литва – от 2015 г.
{{мъниче|Латвия|Литва|Естония|география}}
 
== История ==
[[Файл:Baltic Tribes c 1200.svg|мини|Балтийските племена, {{около}} 1200 г.]]
[[Файл:1989 08 23 Baltijoskelias14.jpg|мини|[[Балтийски път|Балтийският път]] е масова антисъветска демонстрация, в която участва около 25% от населението на Прибалтийските републики.]]
[[Файл:Tln1.jpg|мини|Центърът на [[Талин]] (Естония).]]
[[Файл:Vistas desde la iglesia de San Pedro, Riga, Letonia, 2012-08-07, DD 04.JPG|мини|Центърът на [[Рига]] (Латвия).]]
[[Файл:Europa Tower Vilnius in October 2017.png|мини|Центърът на [[Вилнюс]] (Литва).]]
 
Трите балтийски страни дълго време тънат в неизвестност в резултат на своята географска изолираност спрямо останалата част от Европа или пък вследствие действията на мощните си съседи, които анексират териториите им само транзитно преминават през тях. Сред завоевателите на земите им са германците, шведите, руснаците и много други. Макар често да са наричани заедно „Прибалтийски републики“, всяка от трите държави има свои уникални език и култура. Все пак, като три малки държави в относително компактен регион, те имат и някои общи черти, включително здрави фолклорни традиции, много от които предшестват християнизирането на областта, което започва едва през 12 век и му отнема векове за да се закрепи.<ref name="hoover"/>
 
Естония и Латвия преминават през векове на [[Балтийски немци|балтийска немска]] аристокрация, която превръща местното селячество в крепостно такова. Литва се радва на кратък период на независимо разширение, а по-късно попада под силно полско влияние в областите на религията и политиката. В крайна сметка, и трите държави са покорени от царете на [[Руската империя]]. След [[Октомврийската революция]] за кратко получават независимост. В хода на [[Втората световна война]] са [[Окупация на Балтийските държави|окупирани]] първо от [[Съветския съюз]], после от [[Третия райх]], а след края на войната общата им история продължава отново под господството на СССР. Съюзът се разпада през 1991 г., като Прибалтийските републики са първите, обявили независимостта си от него още в началото на 1990 г. Оттогава насам трите държави се радват на независимост. В днешно време те заемат ролята на северен мост между Запада и Изтока, а всяка от тях търпи период на икономическо развитие.<ref name="hoover">{{cite web|url=https://www.hoover.org/sites/default/files/library/docs/baltic_states_guide_english-1.pdf |title=Baltic States – Historical Overview |publisher=[[Институт „Хувър“|Hoover Institution]] |author=David Jacobs |date=2003 |accessdate=5 юли 2020}}</ref>
 
== Икономика ==
{{основна|Балтийски тигър}}
 
Икономически, успоредно с политическите промени и прехода към демокрация, бившите съветски централизирани икономики са преобразувани чрез законодателството в пазарни икономики и са съставени обновени макроикономически фактори: бюджетни закони, национални одити, национална валута и централни банки. За кратко време претърпява висока [[инфлация]], високи нива на [[безработица]], нисък икономически растеж и голям правителствен дълг. Все пак, инфлацията се забавя относително бързо до под 5% към 2000 г. Междувременно, икономиките се стабилизират и през 2004 г. всички те се присъединяват към [[Европейския съюз]]. С това се появяват и нови макроикономически изисквания – [[Маастрихтски критерии|Маастрихтските критерии]] стават задължителни, а [[Пакт за стабилност и ръст|Пактът за стабилност и ръст]] поставят по-строги правила за националните законодателства.<ref>{{Cite journal|last=Vértesy|first=László|title=Macroeconomic Legal Trends in the EU11 Countries|url=http://www.dialogcampus.hu/users/default/dialogcampus/uploads/elektronikus_konyvek/pga2018_01_09_vertesy.pdf|journal=Public Governance, Administration and Finances Law Review|volume= 3|number=1|date=2018}}</ref>
 
В днешно време, и трите държави се намират в [[Еврозона]]та. Те са класифицирани като страни с висок доход от [[Световната банка]] и поддържат висок [[Индекс на човешкото развитие]]. Освен това, те са членки на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|Организацията за икономическо сътрудничество и развитие]].<ref name="Lithuania OECD">{{cite web| title = Colombia and Lithuania join the OECD| url = http://www.france24.com/en/20180530-colombia-lithuania-join-oecd| publisher = France 24| date = 30 май 2018}}</ref>
 
Естония приема [[евро]]то като валута през януари 2011 г., Латвия – през януари 2014 г., а Литва – през януари 2015 г.
 
== Регионално сътрудничество ==
По време на балтийската борба за независимост през 1989 – 1992 г. се развива лично приятелство между балтийските външни министри и скандинавските им колеги. Това довежда до учредяването на [[Съвет на балтийските държави]] през 1992 г. В периода 1994 – 2004 г. е образувана област на свободна търговия между трите балтийски страни с цел подготвянето им за включване в Европейския съюз.
 
В днешно време, правителствата на Прибалтийските държави си кооперират по множество начини. На 8 ноември 1991 г. е основана [[Балтийска асамблея|Балтийската асамблея]], включваща от 15 до 20 министри от всеки парламент, която има за цел да улеснява междуправителственото сътрудничество. В сравнение с други регионални групи в Европа (например [[Вишеградска група|Вишеградската група]] и [[Северен съвет|Северния съвет]]), Балтийското сътрудничество е по-скоро ограничено. Възможно обяснение за това е кратката история на суверенитет и страхът от поредната му загуба. Освен това, в Естония се наблюдават опити за конструирането на скандинавска идентичност, вместо балтийска такава.<ref name="Ilvess">{{cite news| url = http://www.diena.lv/arhivs/ilvess-neapsauba-baltijas-valstu-politisko-vienotibu-10353395| title = Ilvess neapšauba Baltijas valstu politisko vienotību| last = Upleja| first = Sanita| date = 10 ноември 1998| publisher = Diena| lang=lv| accessdate = 26 февруари 2015| url-status = dead| archiveurl = https://web.archive.org/web/20160623202212/http://www.diena.lv/arhivs/ilvess-neapsauba-baltijas-valstu-politisko-vienotibu-10353395| archivedate = 23 юни 2016}}</ref><ref>{{Cite news| url = http://www.lsm.lv/en/article/politics/kersti-kaljulaid-lets-talk-about-the-nordic-benelux.a207078/| title = Kersti Kaljulaid: Let's talk about the Nordic Benelux| access-date = 28 май 2018| archive-url = https://web.archive.org/web/20161220162759/http://www.lsm.lv/en/article/politics/kersti-kaljulaid-lets-talk-about-the-nordic-benelux.a207078/| archive-date = 20 декември 2016| url-status = live}}</ref>
 
== Култура ==
=== Етнически групи ===
[[Естонци]]те са [[Угро-фински народи|угро-фински народ]] като съседните [[финландци]]. [[Латвийци]]те и [[литовци]]те са лингвистично и културно свързани, бидейки от групата на [[балти]]те. Народите в Прибалтика населяват източните брегове на [[Балтийско море]] от поне хиляда години, макар не особено миролюбиво в миналото. Все пак, популациите им са се задържали сравнително стабилни, докато различни народи със своите обичаи и традиции са въвеждали различни културни черти сред рях.
 
Населението на Балтийските държави принадлежи на различни [[Християнство|християнски]] деноминации, което е отражение на историческите обстоятелства. Както западно, така и източно християнство са въведени по тези земи до края на първото хилядолетие. Текущото разделение между [[лутеранство]] на север и [[католицизъм]] на юг е остатък от хегемониите съответно на [[Шведската империя]] и на [[Жечпосполита]]. Православието остава преобладаващата религия сред източнославянското малцинство.
 
В исторически план, Прибалтийските републики са попадали в най-различни сфери на влияние – от датско, през шведско и полско-литовско до германско и руско. Днес те са населявани от значително [[Славяни|славянско]] малцинство: в Латвия 33% (включително 25,4% руснаци, 3,3$ белоруси, 2,2% украинци и 2,1% поляци),<ref>{{cite web| url = http://www.pmlp.gov.lv/lv/assets/documents/Iedzivotaju+reģistrs/07022017/ISVN_Latvija_pec_TTB_VPD.pdf| title = Pilsonības un migrācijas lietu pārvalde – Kļūda 404| website = pmlp.gov.lv}}</ref> в Естония 27,6%<ref>{{cite web
| url = http://pub.stat.ee/px-web.2001/Dialog/varval.asp?ma=PO0222U&ti=POPULATION+BY+SEX,+ETHNIC+NATIONALITY+AND+COUNTY,+1+JANUARY.+ADMINISTRATIVE+DIVISION+AS+AT+01.01.2018&path=../I_Databas/Population/01Population_indicators_and_composition/04Population_figure_and_composition/&lang=1| title = POPULATION BY SEX, ETHNIC NATIONALITY AND COUNTY, 1 JANUARY. ADMINISTRATIVE DIVISION AS AT 01.01.2018| website = pub.stat.ee| access-date = 26 юни 2020| archive-url = https://web.archive.org/web/20190611131932/http://pub.stat.ee/px-web.2001/Dialog/varval.asp?ma=PO0222U&ti=POPULATION+BY+SEX%2C+ETHNIC+NATIONALITY+AND+COUNTY%2C+1+JANUARY.+ADMINISTRATIVE+DIVISION+AS+AT+01.01.2018&path=..%2FI_Databas%2FPopulation%2F01Population_indicators_and_composition%2F04Population_figure_and_composition%2F&lang=1| archive-date = 11 юни 2019| url-status = dead}}</ref> и в Литва 12,2% (включително 5,6% поляци и 4,5% руснаци).<ref>{{cite web| url = https://osp.stat.gov.lt/en| title = Home – Oficialiosios statistikos portalas| website = osp.stat.gov.lt}}</ref>
 
[[Съветският съюз]] провежда политика на [[русификация]], поощрявайки руснаци и други рускоговорящи народи да се заселят в Прибалтийските републики. Тъй като [[Окупация на Балтийските държави|Прибалтика и окупирана]] от Съветския съюз по-късно от други територии, в района съществува силно чувство на национална идентичност (често наричана „буржоазен национализъм“ от съветската власт) и всеобщо възмущение срещу наложената съветска власт в трите държави, която включва културна политика на повърхностен мултикултурализъм (на практика русификация) и строг контрол от страна на комунистическата партия. Това само кара естонците, латвийците и литовците да запазят висока степен на европейско ориентирана национална идентичност.<ref>{{cite encyclopedia| title = Baltic states&nbsp;– Soviet Republics| encyclopedia = Encyclopædia Britannica| url = http://search.eb.com/eb/article-37264| accessdate = 5 март 2007}}</ref>
 
=== Езици ===
Езиците на Прибалтика принадлежат на две доста различни езикови семейства. [[Латвийски език|Латвийският език]] и [[Литовски език|литовският език]] са част от [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]] и са едиснтвените оцелели от [[Балтийски езици|балтийската езикова група]]. [[Естонски език|Естонският език]], от друга страна, е [[Балто-фински езици|балто-фински език]], който е по-сходен с [[Финландски език|финалндския]].
 
Освен местните езици, [[Немски език|немският език]] е преобладаващ на територията на Естония и Латвия в академичния и професионалния живот от 13 век до [[Първата световна война]]. [[Полски език|Полският]] има подобна функция в Литва. Множество заемки от [[Шведски език|шведски]] пък са се внедрили в естонския език. Именно по време на шведското управление през 17 век са основани първите училища в страната. В днешно време шведският все още се говори в страната от [[естонски шведи|естонските шведи]], които населяват северните естонски острови (макар много от тях да напускат страната след съветската окупация).
 
По време на съветската власт, най-изучаваният чужд език в Прибалтика е [[Руски език|руският]]. Руските заселници не са поощрявани или мотивирани да изучават официалните местни езици, така че владеенето на руски на практика става необходимост в ежедневния живот. И до днешно време по-голямата част от населението на Прибалтика владее много добре руски, особено тези, които са живели по съветско време. Въпросът по [[Асимилация (социология)|асимилацията]] на останалите руснаци в Прибалтика след края на съветското управление е голям фактор в социалните и дипломатическите дела на страните.<ref>{{cite book| author1 = Nikolas K. Gvosdev| author2 = Christopher Marsh| title = Russian Foreign Policy: Interests, Vectors, and Sectors| url = https://books.google.com/books?id=CduOAQAAQBAJ&pg=PA217| year = 2013| publisher = CQ Press| page = 217| isbn = 9781483322087}}</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Балтийски страни}}