Косинец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 33:
=== В Османската империя ===
[[Файл:Bulgarian School, Kosinets, Kostur district, circa 1908.jpg|мини|ляво|Българското училище в Косинец, около 1908 г.]]
Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени.<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, стр. 16.</ref> Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села произхожда. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 семейства под името ''Костенеч''.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116.</ref> Според [[Георгиос Модис]] („Македонската борба и новата история на Македония“, 1967) селото е основано в началото на XVII век от [[Арумъни|власи]] от [[Северен Епир]], които постепенно били асимилирани от местното българско население.<ref>Μόδης, Γεώργιος. Ο Μακεδονικός αγώνας και η νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας, (1967).</ref>
В края на XIX век селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. Косинец е първото село в [[Костурско]] заедно със [[Загоричани]], в което е открито българско училище. Това става през 1868 година без разрешението на Костурския гръцки владика [[Никифор I Костурски|Никифор]]<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 25.</ref>, когато в своя дом [[Търпо Поповски]] започва да преподава на 60 ученици. Училището е закрито през следващата година, тъй като Търпо Поповски открива училище и започва да преподава във [[Воден (Гърция)|Воден]], но през учебната 1871-1872 година то подновява работата.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 18, 22, 25.</ref> През учебната 1883/1884 година Петър Станоев е учител в Косинец.<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 97.</ref> След издаването на [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] във вестник „[[Македония (1866 – 1872)|Македония]]“ е публикувана следната дописка от Косинец:
Ред 43:
[[Файл:Село Косинец, Костурско, Егейска Македония - 1928 г..jpg|мини|250п|Косинец в 1928 година. В долния десен ъгъл е чешмата Кланца]]
[[Файл:Saint John the Baptist Icon Ieropigi Kosinets Church.JPG|ляво|мини|250п|Икона на Свети Йоан Кръстител от „[[Света Петка (Косинец)|Света Петка]]“]]
В началото на XX век повечето жителите на Косинец са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], като и последните патриаршистки семейства се отказват от Патриаршията след Илинденското въстание.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя [[Тома Шапарданов]] от Мокрени да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> Селото остава екзархийско въпреки натиска на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] чак до попадането си в Гърция през 1912 година. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Косинец (Kossinetz) има 1560 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.]</ref>
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Косинец от 200 къщи останали само 8 неизгорени, изгорени са църквите „Света Петка“ и „Свети Атанас“, и са убити Васил Киселинчев (86 г.), Цвета В. Киселинчева (88), Трендо Мацанов (90), Мануша Т. Мацанова (78), Деспа Ц. Оцева (72), Елена С. Гершанова (73), Мара Пенова (70), Киро Главковски (64), Мара X. Тумбарова (27), Илия А. Петков (13), Герго Руков (62), Митровица Пеличарка, Коло Петков (51), Стоян Мацанов (60), Пене Пулячев (70).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.]</ref> Както и Динко Калановски (69). При ново нападение на 27 август са убити още 29 души и са изгорени още седем къщи. От Косинец 88 души участват във въстанието, като от тях загиват Кръстьо Кондов Георгиев, Димитър Киров, Търпо Трайков и Христо Киселинчев<ref>Илюстрация Илинден, бр.140, стр.13</ref>.
Ред 67:
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]]. Селото пострадва от италиански наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
Селото пострадва силно по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] и в 1949 година е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители — и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са отвлечени изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/083.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi].</ref> От 1951 до 1957 година е напълно обезлюдено. В 1957 година в селото (както и в съседните села [[Смърдеш]] и [[Въмбел]]) са заселени 70 [[арумъни|влашки]] номадски семейства предимно от [[Теспротия]] и някои от съседната останала в Албания област [[Колония (окръг)|Колония]]. След прогонването на българското население от страна на гръцките власти, Косинец днес е най-голямото влашко село в региона.
=== Преброявания ===
| |||