Слънчева система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Добавки към: планети джуджета, кентаври и др.
Ред 16:
Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето – [[звезда]] от [[Главна последователност|главната последователност]], спектрален клас G2. Слънцето съдържа 99,86% от масата на цялата система, поради което гравитацията му е определящ фактор за структурата на системата.<ref>{{cite journal | last=Woolfson | first=M | title=The origin and evolution of the solar system | doi=10.1046/j.1468-4004.2000.00012.x | year=2000 | journal=Astronomy & Geophysics | volume=41 | pages=1.12}}</ref> Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето – газовите гиганти, – съдържат 99% от останалата маса, като само на Юпитер и Сатурн се падат повече от 90%.
 
Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири сравнително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в [[Пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]]. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области – ''вътрешна Слънчева система'', включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и ''външна Слънчева система'', включваща четирите газови гиганта.<ref>{{cite web | title=An Overview of the Solar System | publisher = nineplanets.org | url = http://www.nineplanets.org/overview.html | accessdate=15 февруари 2007}}</ref> След откриването на пояса на Кайпер, най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.<ref>{{cite web | title = New Horizons Set to Launch on 9-Year Voyage to Pluto and the Kuiper Belt | first = Amir | last = Alexander | publisher = The Planetary Society | year = 2006 | url = http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html | accessdate = 8 ноември 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20060222080327/http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html|archivedate=22 февруари 2006}}</ref>
 
Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в една равнина – [[еклиптична равнинаеклиптика|равнината на еклиптиката]] (т.е. равнината на земната орбита). Орбитите на кометите и на обектите от Пояса на Кайпер често са наклонени под [[инклинация|значителен ъгъл]] спрямо земната орбита.<ref>{{cite web | title = The formation of the Kuiper belt by the outward transport of bodies during Neptune’s migration | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Alessandro Morbidelli | url = http://www.obs-nice.fr/morby/stuff/NATURE.pdf | format = PDF | year = 2003 | accessdate = 25 юни 2007}}</ref><ref>{{cite journal | title = From the Kuiper Belt to Jupiter-Family Comets: The Spatial Distribution of Ecliptic Comets | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Martin J Duncan | journal = Icarus | issue = 1 | year = 1997 | pages = 13 – 32 | doi = 10.1006/icar.1996.5637 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6WGF-45M91DF-24&_user=10&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000050221&_version=1&_urlVersion=0&_userid=10&md5=6fa927eab9338038f6678e6fd538d2f5 | accessdate = 18 юли 2008 | volume = 127}}</ref> Освен това, всички планети и повечето други обекти обикалят около Слънцето в посоката на околоосното му въртене – срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е [[Халеева комета|Халеевата комета]].
 
== Видове обекти ==
Ред 25:
* [[Слънце]]то, [[звезда]] от [[спектрален клас]] G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
* Планетите – осемте големи небесни тела, обикалящи около Слънцето: [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].
** Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат [[естествен спътник|спътници]], понякога още „луни“, по името на [[Луна|Луната]] естествения спътник на Земята.
** Прах и малки частици на орбита около планетите образуват [[Планетен пръстен|планетни пръстени]].
** Малки по размери обекти, създадени от човека, движещи се на орбита около Земята, аоколо понякогаили и околокъм други планетитела от Слънчевата система (виж [[изкуствен спътник]] и [[космически апарат]]).
** Планетите са се образували от [[Предпланетарно тяло|предпланетарни тела]], които са съществували скоро след зараждането на Слънчевата система и впоследствие са се слели в по-големи тела, като планети и спътници, били са погълнати от Слънцето или изхвърлени от Слънчевата система.
* [[Планета джудже|Планетите джуджета]] са тела, по-малки от планетите и по-големи от астероидите, които имат достатъчно голяма маса, за да придобият приблизително сферична форма под действието на собствената си гравитация, но масата им е недостатъчна, за да разчистят орбитата си от други астрономически обекти. Такива обекти към момента в Слънчевата система са 5: [[Церера (планета джудже)|Церера]], [[Плутон (планета джудже)|Плутон]], [[Макемаке (планета джудже)|Макемаке]], [[Хаумея (планета джудже)|Хаумея]], [[Ерида (планета джудже)|Ерида]]. Потенциални кандидати за включване са [[50000 Кваоар|Кваоар]], [[28978 Иксион|Иксион]], [[90377 Седна|Седна]] и [[90482 Оркус|Оркус]].
* [[Астероид]]ите са обекти, по-малки от планетите. Основно са съсредоточени в [[Астероидния пояс]] между Марс и Юпитер. Повечето от тях са съставени от неизменчиви [[минерал]]и. Разделени са на [[астероидна група|астероидни групи]] и астероидни семейства според специфичните си орбитални характеристики.
** [[Астероиден спътник|Астероидни спътници]] се наричат астероиди на орбита около другидруг астероидиастероид. Те не са ясно разграничими каккато планетнитеспътниците спътницина планетите и понякога са сравними по големина с партньора си.
** [[Троянски астероиди|Троянските астероиди]] се намират в точките [[Точки на Лагранж|L<sub>4</sub>]] или [[Точки на Лагранж|L<sub>5</sub>]] първоначално на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], но впоследствие понятието се използва за астероиди в [[Точки на Лагранж|точката на Лагранж]] на коя да е планета или спътник.
** [[Метеорит]]ите представляват астероиди, навлезли в земната атмосфера и частично изгорели в нея, преди да достигнат земната повърхност. [[Метеор]]ите са малки астероиди, които изгарят напълно в земната атмосфера.
* [[Комета|Кометите]] са малки небесни тела, съставени предимно от лед. Техните орбити са силно ексцентрични, [[перихелий|перихелият]] им е по-близък до Слънцето от орбитите на [[вътрешни планети|вътрешните планети]], а [[афелий|афелият]] им е отвъд орбитата на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. Съществуват и комети с по-близък афелий. Стари комети, чиито летливи елементи са се изпарили под действието на слънчевата топлина, често се категоризират като астероиди. Някои комети с хиперболични орбити вероятно са се образували извън Слънчевата система. Разделят се се на късопериодични (с орбитален период под 200 години) и дългопериодични.
* [[Кентавър (планетоид)|Кентаврите]] са ледени тела, подобни на комети, но с по-малко ексцентрични орбити, оставащи в района между Юпитер и Нептун. Характерно е, че орбитите им са нестабилни, пресичат орбитите на няколко планети и нерядко изпитват гравитационно въздействие от газовите гиганти. Някои кентаври са с доста големи размири, като напр. [[(10199) Харикло]] е с диаметър около 260 km.
* [[Транснептунов обект|Транснептуновите обекти]] са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се делят на два вида:
** Обекти от [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] с радиус на орбитата между 30 и 100 [[Астрономическа единица|AU]]. Предполага се, че са източник на кометитекъсопериодичните с краткотраен животкомети. Обекти от пояса с орбити като тази на Плутон се наричат ''[[Плутино|плутини]]''. Към тази група спадат самият [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] и неговите спътници. (До 2006 г. Плутон се категоризираше като планета.)
** Обекти от [[Облак на Орт|облака на Оорт]] (в момента хипотетични) с радиус на орбитата между 50 000 и 100 000 AE. Този район се смята за източник на кометитедългопериодичните с дълготраен животкомети.
* В Слънчевата система има известно количество [[космически прах]], който е причина за [[Зодиакална светлина|зодиакалната светлина]]. Повечето космически прах се намира в равнината на [[еклиптика]]та. Част от него вероятно е с [[междузвездно пространство|междузвезден произход]].
 
Line 47 ⟶ 48:
За Слънчевата система се смята, че се е образувала от [[Слънчева мъглявина|Слънчевата мъглявина]] – сгъстен облак от газ и прах, дал началото на [[Слънце]]то. Под въздействието на собствената си [[гравитация]] мъглявината е приела формата на въртящ се диск, в чийто център се е намирала [[протозвезда]]та (младото Слънце), натрупваща материал от диска. Когато протозвездата е станала достатъчно масивна и плътна, в нейното ядро са започнали да протичат [[термоядрена реакция|термоядрени реакции]], пораждащи [[слънчев вятър]] и [[електромагнитно лъчение]], под чието действие леките елементи, намиращи се близо до звездата, са мигрирали в централните части и периферията на протопланетния диск. Поради тази причина се смята, че не е възможно [[газов гигант|газови гиганти]] да се формират в близост до звезда: интензивната [[слънчева радиация]] не би позволила натрупването на значителни количества леки елементи, като [[водород]] и [[хелий]].
 
В продължение на много години Слънчевата система беше единствената позната планетна система. В последните години обаче зачестиха откритията на [[екзопланета|планети]] около други звезди, чиито свойства изглеждат различни от която и да било планета на Слънчевата система. Открит е клас планети, наречени [[Горещ Юпитер|горещи юпитери]], често по-масивни от [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и намиращи се на ниска орбита около своята звезда, извършващи едно пълно завъртане в рамките на няколко месеца. Според една хипотеза тези планети са се зародили сравнително далече от своята звезда подобно на Юпитер, но чрез някакъв механизъм са слезли на по-ниска орбита. Една възможна причина за това явление е навлизането на планетната система в сравнително гъст облак от междузвезден газ и прах с последващо триене на планетата със съставките на облака и снижаване на нейната орбита поради загуба на кинетична енергия. Във всички случаи обаче, много по-малките по размери [[земеподобна планета|планети от земен тип]] биват погълнати от други планети или от звездата, или биват изхвърлени от планетната система.
 
Засега единствената известна планета, на която има живот, е Земята.