|
=== Изследвания на физическите характеристики ===
[[Исак Нютон]] описва кометите като компактни, твърди и дълговечни тела, подобни на планетите, движещи се по ексцентрични орбити. Той счита опашката им за [[водна пара]], отделена от ядрото под въздействието на Слънцето. Интересен възглед на Нютон е неговото убеждение, че кометите са необходими за поддържането на водния баланс на планетите. Според него, [[вода]]та, употребена приза развитието на [[растение|растенията]] и в процесите на [[разлагане]] и [[гниене]], трябва да бъде възстановена по космичен път. По времето на Нютон се е считало, че растенията нарастват единствено за сметка на водата в [[почва]]та и впоследствие се превръщат в суха почва, като по този начин водата бива постоянно изгубванасе губи за сметка на нарастването на почвения обем. В допълнение Нютон счита, че „животоподдържащият дух“ във въздуха произхожда от кометите. Друго „приложение“ на кометите Нютон вижда в поддържането на [[Слънце]]то с прясно гориво.
Точният състав на кометите е разгадан от учените през началото на [[18 век]]. През [[1755]] г. [[Емануел Кант]] посочва, че кометите са съставени от летливи елементи, чието изпарение поражда брилянтния им блясък близов близост до перихелийперихелия. През [[1836]] г. немският математик [[Фридрих Вилхелм Бесел]] след наблюдения на явлението на кометата на 2P/Енке през [[1835]] г. заключва, че потоците от пара могат да упражнят сила, изменяща орбитата на кометата.
През [[1866]] г. [[Италия|италианскияиталианският]] астроном [[Джовани Скиапарели]] изчислява орбитата на [[персеиди]]те и правилно заключва, че те са фрагменти от кометата [[Суифт-Тътъл]]. Тази хипотеза е потвърдена след наблюдаването на интензивния метеоритен поток през [[1872]] г., след като [[Земя (планета)|Земята]] пресича орбитата на кометата [[комета Биела|кометата 3D/Биела]]. През [[1846]] г. кометата е наблюдавана да се разделя на две парчета, които са изгубени след [[1852]] г. Така се поражда теорията, че кометите се състоят от купчина скали, покрити със слой лед.
Към средата на [[20 век]] обаче е установено, че този модел не може да обясни как при наличието на сравнително малко лед може да се поддържа изпарение в продължение на множество преминавания на кометата през перихелий. През [[1950]] г. [[Фред Уипъл]] предлага нова теория за строежа на кометите, според която те са изградени предимно от лед с малки примеси от прах и скали – подобно на „топка от мръсен сняг“.
Тази теория намира най-широка подкрепа сред научните среди. Потвърдена е от многобройни [[космически апарат]]и, като мисията на [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] „[[Джото (мисия)|Джото]]“ и мисиите [[Вега 1]] и [[Вега 2]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], които посетихапосещават [[Халеевата комета]] през 1986 г., заснемайки ядрото ѝ и струите от изпаряващ се материал. АмериканскияАмериканският апарат [[Deep Space 1]] посетипосещава кометата [[комета 19P/Борели|кометата 19P/Борели]] на [[21 септември]] [[2001]] г. и регистрира сходен строеж с този на Халеевата комета строеж.
Следващите мисии до комети разкриват още повече информация за техния строеж и еволюция.
От бъдещите мисии до комети се очаква да разкрият още повече информация за техния строеж и еволюция. Апаратът [[Стардъст]] изстрелян през февруари [[1999]] г. събра частици от атмосферата на кометата [[81P/Wild]] през януари [[2004]] г. и ще се завърне на Земята през [[2006]] г. През [[2005]] г. апаратът [[Дийп Импакт]] ще спусне специален модул който ще се сблъска с ядрото на кометата [[9P/Tempel|Comet Tempel 1]], разкривайки вътрешнотта ѝ. През [[2014]] г. апаратът [[Розета (мисия)|Розета]] на [[Европейска космическа агенция|ЕКА]] ще влезе в орбита около кометата [[67P/Чурумов-Герасименко]] и ще я изследва със спускаем модул.
* Апаратът [[Стардъст]], изстрелян през февруари 1999, на 2 февруари 2004 прелита на 240 km от ядрото ѝ, прави снимки и събира частици от [[Кома (астрономия)|комата]] на кометата [[81Р/Вилд]], върнати на Земята през 2006 г. От анализа на пробите се установява, че съдържат широк спектър органични съединения, вкл. аминокиселината [[глицин]], а също и рядко срещания на Земята изотоп [[въглерод-13]].
* През юли 2005 г. апаратът [[Дийп Импакт]] спуска специален модул, който ударно се сблъсква с ядрото на кометата [[9P/Темпел]], за да изхвърли частици от вътрешността ѝ - много прах и малко вода, а също и органични съединения, т.е. кометите не са само „мръсни топки сняг“.
* През 2014 г. космическият апарат [[Розета (космически апарат)|Розета]] на [[Европейската космическа агенция]] влиза в орбита около кометата [[67P/Чурюмов-Герасименко]] и я изследва със спускаемия модул [[Филе (спускаем апарат)|Фѝле]], който е първият изкуствено управляем апарат, кацнал върху комета. Филе около 60 часа предава директно към Земята данни от повърхността на кометата.
=== Неотдавнашни резултати ===
| 