Северозападен район за планиране: Разлика между версии

Релефът е разнообразен. Над 10% от площта на региона е заета от крайдунавски низини, а около 50% се падат на [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]]. Тук е разположена основната част от обработваемата земя на Северозападния регион. На юг са ридовете [[Предбалкан|Предбалкана]]а и [[Стара планина]].

По-значителни полезни изкопаеми са находищата на полиметални и [[Олово|оловно-цинкови]] руди в [[Чипровска планина|Чипровска]] и [[Врачанска планина|Врачанска]] планина и на железни руди до с. [[Мартиново]]. Добиват се [[Варовик|варовици]] (с. [[Кунино]], с. [[Бели извор]] и др.), [[мрамор]], [[гранит]] ([[Берковска планина|Берковско]]), [[гипс]] (с. [[Кошава (село)|Кошава]]) [[Глина|глини]] в [[Троян|Троянско]]ско и [[Плевен (област)|Плевенско]].

Водните ресурси се формират от водите на долното течение на [[Искър]], [[Вит]], [[Осъм]]. Макар и ограничени, те се използват комплексно за водоснабдяване, напояване и за добив на електроенергия ([[Петроханска каскада]]). Минералните води в [[Ловешко]] и [[Троян|Троянско]]ско са предпоставка за развитие на [[Балнеолечение|балнеолечениетобалнеолечение]]то.

От почвените ресурси с най-важно значение са [[Черноземни почви|черноземните]], заемащи над 40% от територията на региона, [[Алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадните]], както и [[Сиви горски почви|сивите горски]] почви. От горските ресурси със значение са хубавите [[Бук|буковибук]]ови гори по северните склонове на планините и някои широколистни видове. Наличието на ливади и пасища е предпоставка за активизиране на животновъдството.

Зърнопроизводството е традиционен отрасъл. Тук са най-големите площи, засети с [[пшеница]] и [[овес]] в страната. Площите на [[Царевица|царевицатацаревица]]та и [[Ечемик|ечемикътечемик]]ът също са едни от най-обширните у нас. Регионът дава съответно и значителен дял от националното производство на ечемик, а по производство на пшеница и царевица той заема челно място.

От техническите култури северозападният регион засява най-много слънчоглед и дава най-голяма продукция от него в България. Във [[Видин (област)|Видинско]] върху ограничени площи се отглежда едролистният тютюн "Виржиния"„Виржиния“, край захарните заводи в [[Лом]] и [[Долна Митрополия]] - [[захарно цвекло]].

Хълмистите земи в региона благоприятстват лозарството, което се развива в Плевенско и по дунавското крайбрежие. Овощарството е традиционен отрасъл. В Троянско са едни от най-обширните сливови градини, а в Берковско са насажденията от [[Ягода|ягоди]], [[касис]] и [[Малина|малини]]. От тукОттук идва най-голямата ягодова реколта у нас след южния централен регион. В крайдунавските низини и по поречията на реките се развива зеленчукопроизводството, което осигурява суровина на консервната промишленост.

Регионът има водещо място в енергетиката на България и осигурява 38% от електропроизводството у нас с [[АЕЦ „Козлодуй“|АЕЦ "Козлодуй"]], макар и с намалени мощности след спирането на III и IV блок в края на 2006 г. С национално значение е строежът на [[АЕЦ „Белене“|втората АЕЦ край Белене]], който започва през 1980 г. и продължава до 1990 г., след което е замразен и през 2012 г. прекратен.

Машиностроенето и металообработването заедно с електрониката и електротехниката са специализиращи в региона. Произвеждат се електродвигатели в Троян, Ловеч и Тетевен, металорежещи машини в Троян. Някои от производствата са единствени по рода си в България като производството на бормашини и други електроинструменти в Ловеч, батериите в Никопол, стоманените въжета в Роман, водните помпи във Видин. В Ловеч се произвеждат велосипеди и делтапланери, а наскоро започна и производството на леки автомобили с китайски инвестиции. Електротехническата и електронната промишленост са представени от производстватана акумулатори в Монтана.

Доскоро един от големите химически предприятия на региона са "Химико"„Химико“ [[Враца]] за синтетичен [[амоняк]] и [[карбамид]], предприятията за автомобилни гуми и [[Полиамид|полиамидни влакна]] във [[Видин]], предприятия за автомобилни гуми и полиамидни влакна във Видин, каучукови изделия в [[Кула (град)|Кула]], пластмаси в [[Берковица]] и [[Монтана]] и смазочни масла в "Плама"„Плама“ [[Плевен]], който почти е преустановил дейност. Регионът има позиции във фармацевтичното производство със завода в [[Троян]].

Поради разнообразното земеделско производство в региона са застъпени почти всички подотрасли на [[Хранително-вкусова промишленост|ХВП]]. Продукцията ѝнамалява зарадикризата в земеделието и сега дава 8% от националното производство. Мелничарската промишленост присъства в почти всички по-големи градове на региона. Произвеждат се брашно, различни макаронени изделия и фуражи (Видин, Монтана, [[Дунавци]]). Производството на консерви е с традиции в региона. Центровете му са [[Бойчиновци]], Видин, [[Бяла Слатина]], [[Лом]], [[Ловеч]] и [[Плевен]]. Широко отглежданият слънчоглед в региона се преработва в предприятията за растителни масла в Бойчиновци, Видин, [[Кнежа]]. Животновъдството дава суровина за месната и млечната промишленост, чиито центрове са почти навсякъде в региона. Пивото на региона идва от [[Алмус (бира)|"Алмус"„Алмус“]] в Лом, [[Леденика (бира)|"Леденика"„Леденика“]] в [[Мездра]] и [[Плевенско пиво|"Плевенско„Плевенско пиво"пиво“]]. Вина се произвеждат в Плевен, Видин, Монтана, Враца, а в Берковица - плодови вина. Заводите за захар са в Лом (които са пред фалит) и Долна Митрополия. В Плевен и Видин се произвеждат [[Цигара|тютюневи изделия]].

Леката промишленост е силно стеснила производството си в последно време. Някогашните текстилни предприятия във Враца, Мездра и Бяла Слатина не работят. Производство на кожени изделия в Ловеч е с традиции. [[Килим|Килимарството]]арството в [[Чипровци]] е уникално с ръчно тъканите килими. Както в други региони, така и в Северозападния регион успешно се развива шивашката и трикотажната промишленост в Бяла Слатина, Плевен, Видин.

Транспортът играе важна роля с двата еврокоридора (№ 7 и № 4), автомагистрала "Хемус"„Хемус“, важни жп линии, които пресичат територията на региона, и излаза му на р. Дунав. Гъстотата на шосейната мрежа тук не е висока и Северозападният регион е сред регионите с най-голям дял третокласни пътища и едва 7 км магистраленпът. През територията му минават главните жп линии София-Варна и Видин-София-Кулата, които обслужват и международните потоци в тези направления. След построяванетона втория мост над река Дунав трафикът ще се увеличи. 67% от жп мрежата му е електрифициранаи и това е средният показател за страната. Регионът е добре осигурен с удвоени жп линии, които са една трета от всички линии в националната мрежа. Част от жп линиите с местно значение са закрити.