Дафнис и Хлоя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редактиране на дума
Редакция без резюме
Ред 87:
* Колкото и идеално да е представена природата в тази повест, тя остава само конкретна среда за действие, предметност, която има стойност и сама по себе си. Така е изоставена абстрактната среда на широко отворения свят в авантюрно-любовния роман и е нещо, което надхвърля възможностите на античната художествена проза – очертано е цялостно по-реално пространството в романа.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=13}}</ref>
 
* Но Лонг остава все паке античен автор. Вниманието му е насочено не толкова към психологията на героите и художествената среда, а към стилистичната обработка на текста. Реторично образован, той спазва в книгата си т.нар. „сладостен стил“. Заедно с „Левкипа и Клитофонт“ на Ахил Таций „Дафнис и Хлоя“ представя т.нар. [[Софизъм|софистичен]] роман. Реторичната форма на тези романи е белег за литература. Такава е античната мярка за художественост.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ккенофонт Ефески, Лонг, незвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна кубтура|location=София|isbn=|pages=11 – 13 „Античният любовно-авантюристичен роман“ Б. Богданов}}</ref>
* Важно за романа е и присъствието на второстепенните божества-Пан, нимфите, Ерос, които участват активно в развоя на житейските събития в хода на романа. Ако на боговете не се отдаде нужната почит, те се разгневяват и причиняват на хората нещастия, ако са почитани и уважавани, те осигуряват благополучие на онези, които им отдават необходимото уважение.