Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщане на изтрити данни от шаблон |
м Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)а път(?=(?: (?:(?:с(?:[аи]|ъм|[мт]е)|е)(?: бил[аио]?)?|бях(?:а|ме|те)?|бе(?:ше)?|бил[аио]?))? да ) +\1апът, -([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „); козметични промени |
||
Ред 1:
{{Личност|монарх
|описание=[[курфюрст]] на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], [[крал на Унгария]] и [[Хърватия]], [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], император на [[Свещената Римска империя]]
| награди = [[
| вложки =
{{Личност/Монарх
Ред 52:
Разочарованието на изток не спира Сигизмунд. Загубата при Никопол му печели противници в Унгария, но той се възползва от нея – след последвалото поражение на [[Моравско княжество|сръбското деспотство]] [[Битка на Косово поле|на Косово поле]] Сигизмунд се самообявява в документите за крал и закрилник на сръбските християни. Освен това той насочва усилията си към нестабилните Люксембург, бохемска и германска монархия, управлявани от брат му Венцел. Венцел I е детрониран като германски крал, но съумява да запази бохемската корона въпреки чешката съпротива, която дори го въдворява в затвор за деветнадесет месеца. Сигизмунд измъква брат си от затвора и дава първата си заявка за бохемската корона.
Срещу противниците си в Унгария той използва военната и финансова мощ на [[Никола II Горянски]] и [[Херман II (Цили)|Херман II фон Цили]]. С тяхна помощ Сигизмунд подчинява Босна, а през 1405 г. той се жени за дъщерята на Херман [[Барбара фон Цили]] като по този начин става баджанак на новия палатин Миклош Гараи.<ref>Контлер, Ласло - „История на Унгария“,изд. „Рива“, 2009 г.,стр.112</ref>
След победата над Босна през същата 1408 г. Сигизмунд основава [[рицар]]ския ''[[Орден на Дракона]],'' който обединява велемощни източноевропейски принцове и нобили и има за цел да защитава Светия Кръст срещу друговерци като [[османци]]те. Членове са редица ветерани от Никополския кръстоносен поход ''([[Стефан Лазаревич]], Стибор Стиборич, [[Филипо Сколари]])'' а по-късно и други политически съюзници на Сигизмунд като Никола Горянски, Херман фон Цили, [[Винцент фон Вартенберг]], [[Янош Хуняди]], [[Фружин]], [[Влад II Дракул]], Йогайла-Владислав, [[Хенри V (Англия)|Хенри Английски]]. Позицията му като предводител на ордена на защитниците на [[Животворен кръст|Кръста]] допринася за авторитета на Сигизмунд като владетел.
Ред 65:
=== Схизма и Констанцки събор ===
Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към бохемската корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона.<ref>Контлер, Ласло - „История на Унгария“,изд. „Рива“, 2009 г.,стр.115</ref> Възможност му предоставя единият от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиянски събор.
[[Файл:Meister der Chronik des Konzils von Konstanz 001.jpg|мини|пристигането на крал Сигизмунд и кралица [[Барбара фон Цили]] в [[Констанц]]]]
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г., на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[Източно-западна схизма|Източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – бохемски реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
Ред 76:
Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.
След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на Сигизмунд Люксембургски за [[крал]] на [[Бохемия]], напълно неприемливо за радикалите. Свещеният Римски император Сигизмунд е
Политическият успех на Сигизмунд Люксембургски е безспорен. Не е категорична ролята му при съда и екзекуцията на Ян Хус, защото Сигизмунд отсъства при произнасянето и изпълнението на присъдата от кардинал Колона. Факт е обаче, че чешките реформатори въстават именно срещу Сигизмунд като убиец на Хус, а унгарският крал максимално се възползва от мъченичеството и хусизма, като през следващото десетилетие на хуситски войни се легитимира като основен защитник на християнството срещу еретиците.
Ред 93:
== Ръкопис ==
[[
Немско-унгарският търговец [[Еберхард Уиндек]], съвременник и сподвижник на Сигизмунд пише за него хроника. Книгата разказва за живота и действията на императора. Оцелели са три ръкописа.<ref>Wilhelm Altmann: Eberhard Windeckes Denkwürdigkeiten zur Geschichte des Zeitalters Kaiser Sigmunds. – zum ersten Male vollständig herausgegeben-, R. Gaertners Verlagsbuchhandlung, Berlin 1893.</ref>
Богато илюстрираният късносредновековен ръкопис „Книга за император Сигизмунд“ от ателието на Диеболд Лаубер е създаден през 1445–1450 г. Илюстрациите,които са 174 на брой, описват най-важните събития: интриги, битки и отравяния, включително изгарянето на [[Ян Хус]], който е умира на клада през 1415 г. без противопоставянето Сигизмунд.
| |||