Синайски псалтир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
|||
Ред 26:
Открит е от архимандрит [[Порфирий Успенски]] през 1850 г. в [[Синайски манастир|Синайския манастир „Света Екатерина“]], където се пази и днес.<ref>К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.</ref> Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 [[пергамент]]ови листа, но краят му не е запазен.
Паметникът съдържа 151 [[псалм]]а, 14 библейски песни, молитвата „[[Отче наш]]“, „Утренята песен“ (
Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило, с което е писан текстът, и са оцветени в жълто, червено и зелено.<ref>Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.</ref> В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на [[Византия|Византийската империя]].<ref>Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.</ref>
|