Сицилианска вечерня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
Ред 21:
| жертви2 =
}}
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г.<ref>Moses A. Finley, ''[https://archive.org/stream/historyofsicily00finl_0#page/72/mode/2up A history of Sicily]'', New York 1987, p. 72</ref> Според различните теории то е предизвикано от арагонците, от византийците или е спонтанен и стихиен народен бунт.<ref>Анализ на тези мнения виж в Жан-Ив Фретинье, ''История на Сицилия'', София 2013, с. 202-203</ref> Резултатът е прогонването на французите от острова и замяната им с арагонската власт.
 
== Съвременни художествени интерпретации ==
Ред 34:
 
== Дипломатически успех за Палеолозите ==
Сицилианската вечерня е една от най-успешните [[дипломация|дипломатически]] [[офанзива|офанзиви]] на Византия, тъй като "вади„вади от играта"играта“ най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.
 
През [[1281]] година за [[папа]] е избран [[Мартин IV]], който преди това е послушен на Анжуйците френски [[кардинал]]. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новият папа обявява византийския [[император]] за детрониран заради неуспеха си да приложи [[Лионска уния|Лионската уния]] на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния [[Латинска империя|латински император]] на [[Константинопол]] Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), стр. 143 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>