Слави Славов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- {{икона\|bg}} + ); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Ред 13:
}}
 
'''Слави Алексиев Славов''' е български революционер, ръководител на дружество [[Добруджа (дружество)|"Добруджа"„Добруджа“]] в [[Русе]].
 
== Биография ==
Вероятно родът на баща му е от преселници от Лясковец, Великотърновско.
 
Има предположения, че през 1914-1915 г. е бил кмет на с. Калипетрово. Най-вероятно е емигрирал в Русе още преди официалното присъединяване на [[Южна Добруджа]] от [[Румъния]] според [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. Слави Алексиев е един от най-активните ръководители на дружество "Добруджа"„Добруджа“ в Русе.
 
[[Файл:Създаването на Добруджански революционен комитет (ДРК) в Свещари, 1919 г.jpg|мини|ляво|Създаването на Добруджански революционен комитет (ДРК) в Свещари, 1919 г]]
Ред 28:
Слави Алексиев урежда добри куриерски канали между Русе и главните центрове в Южна Добруджа. До средата на февруари 1920 г. получава подробни сведения от Силистра за положението на българите и действията на румънските власти в областта.
 
На 31 май 1922 г. русенският окръжен управител получава от българската легация в Букурещ отнасящо се до искането на силистренския префект Ташку Пучеря за ликвидиране на четничеството в Южна Добруджа. Особено внимание се обръща на Слави Алексиев от с. Калипетрово, който живеел в Русе и притежавал кръчма "Заробена„Заробена Силистра"Силистра“.
 
На 14 юли 1922 г. Слави Алексиев като подпредседател на русенското дружество "Добруджа"„Добруджа“ изпраща доклад до председателя на ВДК в София, в който описва бандитизма в Добруджа.
 
Той открито заявява за жестокостите, извършвани от румънските власти спрямо българското население. Призовава ВДК да вземе мерки за защита на българското население в Добруджа.
 
[[Файл:СлавиАлексиев, Стефан Боздуганов, X и У.jpg|мини|ляво|Слави Алексиев (седнал), Стефан Боздуганов (вляво) и др.]]
Вероятно по своя инициатива Алексиев прави опит да създаде нов нелегален оперативен орган на Добруджанската организация в Русе на име "Черна„Черна ръка"ръка“. Запазен е учредителният протокол от 22 юли 1922 г. Присъствали са още капитан [[Стефан Боздуганов]], Тодор Трифонов, Никола Йонков, Константин Симеонов, Калчо Добрев и Георги Нейков.
 
В протокола е отбелязано, че заседанието се провежда много тайно, както от румънските шпиони, така и от българските власти. Главна задача е подновяването и засилването на връзките на емигрантското движение с комитетите в Добруджа, създадени от ДРК след 1919 г. Предвижда се Добруджа да бъде разделена на райони с определени ръководители. Трябва да се създаде и фонд, който да се попълва от волни пожертвувания, а там, където се налага, и по принудителен начин. При учредяването на "Черна„Черна ръка"ръка“ Алексиев изтъква, че борбата в Добруджа ще се води главно в 2 насоки – срещу криминалните банди, тормозещи местното население, и срещу социалното и националното подтисничество на румънската държава.
 
Създадената от Слави Алексиев в Русе организация “Черна„Черна ръка”ръка“ фактически изпълнява функциите на таен координиращ център на ВДС и ВДК за разгръщане на активна пропагандна дейност на територията на Южна Добруджа чрез четническия апарат. Тя и инициаторът за нейното създаване имат важен принос в новото райониране на Добруджа с прилежащите емигрантски центрове, формирането на районни чети и определянето на войводи и началници на четническите групи.
 
Дясна ръка на Слави Алексиев в Добруджа става [[Стефан Боздуганов|Стефан Иванов Атанасов (Боздуганов)]] от с. [[Алфатар]], Силистренско.