Видинско царство: Разлика между версии

Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство. Според някои то още тогава е наречено Видинско царство, докато останалата част е позната като Търновско царство (не е посочен източник).

Начело на голяма войска Лайош I Велики нахлува във Видинско, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрещнати от яси ([[алани]]) измаелити, но са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в крепостта [[Хумник]] в [[Хърватия]], като са принудени да приемат [[католицизъм|католицизма]]. Завзетата област е превърнатата в „банат“ – унгарска административна област, управлявана от [[Бан (титла)|бан]], подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство. Летописите посочват, че францискански монаси от манастира [[Олово (град)|Олово]] в [[Босненско кралство|Босна]] ,пристигнали в [[Чипровци|Чипровец]] през 1367 г. ,където получили първия си метох и веднага започнали изграждането на католическа църква (не е посочен източник).

През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода [[Владислав I|Владислав I Влайку]] и отцепилия се деспот [[Добротица]] с цел освобождаване на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички (не е посочен източник; дъщерите на Срацимир са заложнички, не на Александър).

Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва [[францисканци|францисканските]] монаси. Има сведения, че някои от тях са убити (не е посочен източник).

На [[17 февруари]] [[1371]] г. умира цар [[Иван Александър]]. Всеки от неговите наследници полубратя – [[Иван Срацимир]] и [[Иван Шишман]], смята себе си за единствен законен цар на българите и не признава правата на другия. Титлата ''„В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“'' на бащата се ползва и от синовете му (не е посочен източник). Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство (не е посочен източник).

Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство. Предполага се, че [[София]] е първоначално във владение на Иван Срацимир, а преминава към Иван Шишман през 1373 г. Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода [[Дан I]] срещу Иван Шишман да стои видинският цар (не е посочен източник).

След като падат Търновското царство и [[Добруджанското деспотство]] видинският цар е принуден да допусне османски гарнизон в столицата си през 1395 г (не е посочен източник). Оттогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново, оглавено от митрополит [[Йоасаф Бдински]] и престолонаследника Константин (не е посочен източник, годината въобще не е вярна). Те измолват мощите на света [[Филотея Търновска]] и ги откарват във Видин.

През 1396 г. унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]] организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Предава османския гарнизон на Сигизмунд и всячески му съдейства (не е посочен източник), разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. Християнската армия е разгромена от султан [[Баязид I]] в битката при [[Никопол]] на 25 септември с.г.