Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

Детекторният радиоприемник може да работи без външно захранване в близост до мощен радиопредавател, единствено за сметка на енергията на индуктираните в антената и трептящия кръг високочестотни колебания, без каквото и да е усилване на приетите сигнали. Най-отдалечените излъчвания, които могат да се приемат са в спектъра на късите вълни. Настройката грубо може да се направи чрез превключване на различни части от [[бобина|индуктора]] плавно и стъпково или посредством промяна на индуктивността с преместване на феритна сърцевина за средни и дълги вълни. Най-фина е настройката с променлив кондензатор.

В този случай елементът вече няма да се държи като намотка, а по-скоро като кондензатор, така той ще отхвърли всяка нерезонансна по-висока честота. Наложително е да се работи с индуктивност малко под собствената резонансна честота, когато елементът трябва да се държи като намотка в резонансна регулируема верига. Увеличеният капацитет и индуктивност винаги понижават резонансната честота. Много различни комбинации от стойности могат да дадат правилната резонансна честота и на теория с идеални елементи не би имало разлика, но на практика ще има разлика в качествения фактор и импеданса. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори. За добър прием е важна и ширината на приеманата честотна лента съдържаща близки честоти. Резонансните вериги с по-висок [[Q-фактор]] имат по добро отхвърляне на страничните ленти и подобряват максималния полезен сигнал. Важен изводаизвод е, че съотношението сигнал-шум при избраната честота не зависи само от това дали веригата е в резонанс. В идеализирана схема без загуби, общата енергия се формира от тока и напрежението изместени фазово на 90 градуса с максимални стойности. Когато се променя капацитета се променя и изходното напрежение, но за да се запази общата енергия, токът остава непроменен. Обратно, когато се измени индуктивността токът се изменя, но общото напрежение остава същото.

При днешните изисквания за максимално допустима мощност на предавателите, енергията на радиовълните в града бързо затихва често поради различни явления: [[Фадинг (електромагнитни вълни)|фадинг]], поглъщане, отражение и е по-удобно сигналът от детекторния приемник да се подаде към нискочестотен аудио усилвател с висок импеданс като така могат се приемат и най-слабите радиостанции.<ref>[http://eea.government.bg/eea/bg/publicat/yearbook/noise/2000/noise/prom.htm Допустими норми на ЕМИ]</ref><ref>''[http://rte.my.contact.bg/statia158_spisak.htm Конструктор „Радиоелектроника 1300“ детекторни радиоприемници Нискочестотни усилватели]''</ref> Много от детекторните радиоприемници които ползват собственодопълнително захранване обикновено имат поне един транзистор, който да усили звуковия сигнал към слушалките. С усилвател може да се направи и предварителна настройка или проверка за изправността на детекторния радиоприемник.