Софрата: Разлика между версии

| изглед-описание = Пирамидалният олтар при "Софрата„Софрата на Вълчан войвода"войвода“

'''"Скално„Скално-култов комплекс Софрата"Софрата“''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново (Област Шумен)|Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.952151&lon=27.020617&z=14&m=b&show=/15055441/bg/-Софрата-Скока-пещера-Сарая- wikimapia.org Софрата]</ref>

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология„Археология на Дирекция КИН – Шумен"Шумен“ и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр. Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория [[Рожен (обсерватория)|Рожен]]". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.<ref>Петрова, Дачев Ю. И, "Архео„Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско"Шуменско“ – Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59</ref>

В непосредствена близост до наричания от Петрова "пирамидален„пирамидален олтар"олтар“, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор – т.нар. "софра"„софра“. По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. Във възрожденската легенда за "Софратата„Софратата на Вълчан войвода"войвода“ по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра"„Софра“.<ref>Петрова, Павлина, ''Скални и мегалитни паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение.'' (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3</ref>

Народната памет пази легендата за Вълчан войвода, който преди три столетия с четата си почивал и се хранел на голямата скална тераса, известна като "Софрата"„Софрата“, във Веселиновския проход. Четата му причаквала и нападала, минаващата по пътя в ниското хазна със заплати за служители на [[Османската империя]]. Заграбеното злато криел някъде в околността.

Древният скално-култов комплекс влиза в маршрута на изградената еко пътека (с дължина около 8 km), която включва: Водопадът "Скока"„Скока“, Пещерата "Сарая"„Сарая“, водопад "Малкият„Малкият скок"скок“ и местността "Софрата"„Софрата“.