Китайско-съветски разкол: Разлика между версии

'''Китайско-съветският разкол''' (1956 – 1966) е скъсването на политическите отношения между [[Китайската народна република]] и [[Съветския съюз]], поради доктринни различия, произтичащи от различните им интерпретации и практически приложения на [[марксизма-ленинизма]], което се проявява в съответните им [[Геополитика|геополитически]] решения в хода на [[Студената война]] (1947 – 1991).<ref name="World History 2000. p. 769">''Chambers Dictionary of World History'', B.P.Lenman, T. Anderson, Editors, Chambers: Edinburgh. 2000. p. 769.</ref> В края на 1950-те и началото на 1960-те години китайско-съветските дебати относно интерпретирането на маркисзмамарксизма прерастват в спорове относно съветската политика на национална [[десталинизация]] и международно [[мирно съвместно съществуване]] със [[Западния свят]] – посока, която се счита за [[Ревизионизъм (марксизъм)|марксистки ревизионизъм]] от [[Мао Дзъдун]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/topic/20th-century-international-relations-2085155/The-Sino-Soviet-split |title= 20th-century international relations |publisher= Encyclopædia Britannica |author=Walter A. McDougall |date=9 януари 2020 |accessdate=9 юли 2020}}</ref> От своя страна, Китай заема войнствена позиция спрямо Запада и публично отхвърля политиката на СССР на мирно съвместно съществуване.<ref name="World History 2000. p. 769"/> Освен това, Китай негодува срещу близките отношения на СССР с [[Индия]], докато съветската власт се опасява, че Мао е твърде равнодушен относно опасността от евентуална [[ядрена война]].<ref>John W. Garver, ''China's Quest: The History of the Foreign Relations of the People's Republic'' (2016) p. 113 – 145.</ref> СССР отказва да подкрепи Китай в конфликтите на страната с [[Тайван]] и Индия от 1958 – 1959 г., което допълнително изостря отношенията между двете социалистически държави. Накрая, [[Никита Хрушчов]] отказва да достави прототип на ядрена бойна глава на Китай, при което Мао решава да създаде свой собствен ядрен аресеналарсенал. През 1960 г. СССР извиква обратно всичките си ядрени специалисти от Китай.<ref name="britannica"/>

През 1956 г. [[НикиНикита Хрушчов]] осъжда режима на [[Йосиф Сталин]] и [[Сталинизъм|сталинизма]] в речта си „[[За култа към личността и неговите последици]]“ и започва процеса на десталинизация в Съветския съюз. Мао и китайското ръководство са потресени, докато КНР и СССР постепенно се раздалечават в интерпретациите си и приложенията си на марксизма. Към 1961 г. техните неподатливи идеологически различия водят до първото официално осъждане от страна на Китай на съветския комунизъм като творба на „ревизионистки предатели“.<ref name="World History 2000. p. 769"/> За страните от [[Източния блок]], китайско-съветският разкол е въпрос на това кой ще води революцията към световен комунизъм и към кого ще се обръщат по-напредналите страни за политически съвети, финансова и военна помощ.<ref>Robert A. Scalapino, „Sino-Soviet Competition in Africa“, ''Foreign Affairs'' (1964) 42#4, pp.&nbsp;640 – 654. [https://www.jstor.org/stable/20029719 in JSTOR] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181009092822/https://www.jstor.org/stable/20029719 |date=9 октомври 2018 }}</ref> Това поставя КНР и СССР в съперничество за водачеството на световното комунистическо движение чрез авангардните страни в съответните им сфери на влияние.<ref>{{cite journal |last1=Scalapino |first1=Robert A. |year=1964 |title=Sino-Soviet Competition in Africa |journal=Foreign Affairs |volume=42 |issue=4|pages=640 – 654 |jstor=20029719|doi=10.2307/20029719 }}</ref>