'''Минското възвишение''' ({{lang|be|Мінскае ўзвышша}}; {{lang|ru|Минская возвышеность}}) е възвишение в централната част на [[Беларус]],.
То явяващо сее най-висока част на обширното [[Беларуско възвишение]]. Разположено е между торните течения на реките [[Неман]], [[Вилия]] и [[Березина]] с височина 200 – 300 m, максимална връх '''Дзержинская 345 m''', {{coord|53|50|55|N|27|03|57|E}}, най-високата точка на [[Беларус]]. Основата му е изградена от девонски, кредни и палеогенови скали. Релефът на възвишението представлява система от дъгообразно разположени силно разчленени кройни моренни валове, с платообразни участъци между тях и многочислени речни долини. Явява се вододел между водосборните басейни на реките [[Неман]] на запад и северозапад и [[Днепър]] на юг, изток и югоизток. От него водят началото си множество реки, най-големи от които са: Неман, [[Вилия]], [[Березина]], [[Свислоч]] и [[Птич]]. Викосите части на хълмовете и пясъчните понижения между тях са заети от борови и смърчово-борови гори с примеси от бреза. Ниските му участъци, основно на юг са земеделски усвоени.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article076746.html «Большая Советская Энциклопедия» – Минская возвышеность, т. 16, стр. 297]</ref>
