Разлика между версии на „Спомагателна организация на ВМРО“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“); козметични промени
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“); козметични промени)
{{ВМОРО}}
'''Спомагателната организация''' е помощна организация на [[Вътрешна македонска революционна организация]], създадена от [[Тодор Александров]] в [[Пиринска Македония]]. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в [[Егейска Македония|Егейска]] и [[Вардарска Македония|Вардарска]] [[Македония (област)|Македония]], а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията<ref name="GA TA">Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп."Македонски преглед"„Македонски преглед“, бр.3, 1999 г.</ref>. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
{{Цитат|1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни <ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит„Неофит Рилски”Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref><ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.916.</ref>.}}
 
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в [[Гърция]] и [[Кралска Югославия]], складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.
 
След назряването на конфликта между [[БЗНС]] и ВМРО и особено след [[Нишка спогодба|Нишката спогодба]] от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и [[Македонска федеративна организация|федералистките чети]]. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония - [[Железничарска тайна организация]]. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете и&#768;ѝ да се внедрят в структурите на [[Железопътен транспорт в България|Железопътния транспорт]] на [[БДЖ]] в [[България]], най-важния логистичен отрасъл по това време<ref name="GA TA"></ref>.
 
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]]. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След последвалите [[Горноджумайски събития]] [[де факто]] ръководител на организацията става [[Иван Михайлов]]<ref name="VOP"></ref>.
 
След [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес на ВМРО]] от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, [[Благоевград|Горноджумайска]], Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на [[Протогеровистка експедиция към Петрички окръг|протогеровистката експедиция към Петрички окръг]], която обаче е неуспешна.