Алексо Демниевски: Разлика между версии

'''Алексо (Алекса) Демниевски''' с псевдоним '''Бауман''' ({{lang|mk|Алексо Демниевски - – Бауман}}) е югославски партизанин, деец на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|КомунистическаjdКомунистическата съпротива във Вардарска Македония]], интербригадист и генерал-полковниклейтенант от Югославската народна армия.

Роден е презвна 10 ноември 1905 година в град [[Велес]]. Завършва 4 класа от гимназия. Работи като чехларски работник. През 1926 година става член на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]], а две години по-късно заминава за [[СССР]]. През 1932 година завършва комунистически университет там. От 1934 година получава чин майор от червената армия и командир на бригада. Бил е помощник политически комисар на артилерийски дивизион. В периода 1936- – 1939 година ставае интербригадист. Бил е в службата за сигурност към Щаба на Интернационалните бригади и е инструктор за обучението на новите доброволци. През декември 1936 г. командва Батальонасмесен картечен батальон като комисар на югославски взвод. През септември 1937 г. е повишен в чин майор и назначен за командир на 45-та дивизия. По-късно същата година е назначен за командир на батальона „Джуро Джакович“. Командир е и на [[Батальон „Георги Димитров“|Батальонабатальона „Георги Димитров“]]<ref>Н. М. Легендарниот Бауман, в. „Вардарски глас“, 25 септември 1981, 2 стр.</ref>. Раняван е два пъти в битката при Сарагоса и на Арагонския фронт. След [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]] се завръща в СССР, където е на различни политически длъжности. От декември 1944 година се връща в Югославия и става командир на [[петнадесети корпус на НОВЮ]] от 4 януари 1945<ref>[http://www.znaci.net/00001/90_6.pdf Боро Митровски, Петнаести (македонски) ударни корпус НОВJ, Београд, 1983, стр. 283]</ref> с чин полковник. След Втората световна война става заместник-командир на пета югославска армия, командирсъс наседалище първав армияСкопие, коятокомандир действа вна тила на първа армия и началник на управлението за невоенно възпитание на Държавния секретариат за народна отбрана и началник на 4-то управление<ref>{{МКЕ|451}}</ref><ref>[http://www.arm.mil.mk/wp-content/uploads/2019/01/monografija-generali.pdf Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.102]</ref>. През 1958 г. е пенсиониран с чин генерал-полковниклейтенант от Югославската народна армия<ref name=Vojna>''Војна енциклопедија'' (књига друга). Београд 1971. година, 373. стр.</ref>. Умира през 1961 г. в Белград.