Теодицея: Разлика между версии

:Е. Злото като необходим начин за възпитание към Бога и в крайна сметка нещо добро. Злото като божия воля: Един друг поглед към Библията отрича, че Бог трябва да отговаря единствено за онова, което хората оценяват като „добро“, а че е отговорен за всичко, ако трябва да се вземе на сериозно неговото всемогъщество. Ето някои цитати от Библията на тази тема:

* Библията ясно казва, че Бог е създал и нещастието: "Аз [Бог] образувам светлината и СЪЗДАВАМ тъмнината, предизвиквам Доброто и СЪЗДАВАМ нещастието. Аз, Йоие Алуим (Ieue Aluim) правя всичко това" (Йез. 45:7).

* И неверието се разглежда като предизвикано от Бог, тъй като “Бог Ви дава дух на упоението, очи, които не виждат..." (Рьо. 11:8); " то [нашето Евангелие] е скрито за онези, които са заблудени и при които Богът на този еон заслепява мислите на невярващите за да не може светещия гланц на евангелието да освети великолепието на Христос" (2. Кор. 4:4).

* „Какво трябва да си представим? Естествено не, че има несправедливост при Бог! Дано не това да е заключението! Тъй като Той казва на Мойсей: Ще се смиля, над когото искам и съчувствие ще имам към оня, на когото искам да съчувствам. Следователно става въпрос не за Искащия, нито за Тичащия, а за милостивия Бог. Тъй като писанието казва на Фараона: Ето точно за това те събудих, за да ти покажа силата си и за да се съобщи името ми по цялата земя. След това се смилява над когото иска, но и наказва, когото желае.“ (Рьомер 9:14 – 18, също 2. Мойсей 4:21, 9:12, 14:4, 14:7).

Основание за тази теза (представлявана напр. от В. Буш (W. Busch) е наблюдението, че в западния свят секуларизацията все повече напредва. Божиите заповеди не се спазват и на повечето хора даже са напълно непознати. Това е едно ясно „не“ към Бог от страна на нехаещите. Но това не е „не“ от страна на незнаещите. Бог респектира това очевидно окончателно решение и се отдръпва до голяма степен, но не напълно. Тъй като Бог знае, че човека се учи и в един духовно по-напреднал момент, въз основа на зряла оценка, че се нуждае от божията помощ, е в състояние да вземе друго решение, което може да съдържа задълбочени познания и разбиране.

 

 

==== чрез предположението, че сътворението „не е довършено“ ====

 

==== чрез позоваване на Христос на кръста ====

 

==== чрез теорията на дуализма ====

Атеистичният извод от, както се е мислело, провалената теодицея, печели поддръжници в края на 18 век. Когато след земетресението в Лисабон 1755 оптимистичното Лайбницово решение на теодицеята загубило за мнозина достоверността си, съвсем малка крачка било, вместо божията доброта да се отрече и съществуването на Бога. Одо Маркварт (Odo Marquard): "[След 1755] било очевидно да се мисли: Теодицеята не се решава там, където – както при Лайбниц – Бог бива оправдан според съзидателния принцип ‘целта оправдава средствата’, а едва там, където Бог бива освободен от изискванията на този принцип. Където този принцип остава в сила като принцип на съзиданието, трябва да има следното следствие: Бог трябва – в полза на добротата си – да бъде освободен от ролята си на Създател, трябва да му е позволено, даже да му се намекне – като спасение на неговата доброта – собственото му несъществуване... Чрез този атеизъм ad maiorem Dei gloriam човекът става наследник на функциите на Бог: не само на неговата функция като създател, а даже и в това … в неговата функция на обвинител на теодицеята." Така теодицеята стига до историческата философия през втората половина на 18 век. На божията доброта, всемъдрост и всемогъщество продължава да се държи. За спасение на трите класически характеристики, обаче се отрича съществуването (на така дефинирания) бог.

 

 

Будизъм