Несебър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „{{друго значение|черноморския град|атничния град|Месемврия...“ Етикети: Заместване Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/87.120.52.182 |
||
Ред 15:
| адрес-община = гр. Несебър <br/>ул. „Еделвайс“ 10, <br/>п.к. 8230 <br/>тел. 0554/43-28-1, <br/>факс 0554/45-81-0, <br/>[mailto:secretar-nr@dir.bg secretar-nr@dir.bg]
| bgmaps=x = 968626E616AF&y=908326E710|sat=42.65,27.733|
|население-нси={{Повишение}} 20 120 (2019)}}
'''Несѐбър''' е [[град]], разположен в Югоизточна [[България]]. Той се намира в [[община Несебър]], [[област Бургас]], в съседство на север с най-голямото българско черноморско летовище [[Слънчев бряг]]. Градът е административно средище на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години. Разстоянието до [[Бургас]] е 34 км. По данни на НСИ към 31 декември 2019 г. населението е 20 120 души, което го нарежда на второ място по големина в [[Област Бургас]].
== География ==
Община Несебър заема най-северната част от [[Българско Черноморие|Черноморското крайбрежие]] на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток – с Черно море.
Общината обгръща в границите си 420,4 km², която обхваща 14 селища, от които 3 града – Несебър, [[Обзор]] и [[Свети Влас]], и 11 села – с. [[Равда]], с. [[Гюльовца]], с. [[Оризаре]], с. [[Тънково (Област Бургас)|Тънково]], с. [[Кошарица]], с. [[Баня (Област Бургас)|Баня]], с. [[Паницово]], с. [[Раковсково]], с. [[Приселци (Област Бургас)|Приселци]], с. [[Емона]], с. [[Козница (Област Бургас)|Козница]], както и туристическия комплекс Слънчев бряг.
В нейната територия се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Климатът е умереноконтинентален. Водите – морски, подпочвени, речни. Почви – канелено-горски.
Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните наличности на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.
Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак.
=== Климат ===
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Несебър
|Източник={{cite book |title= Природна география на България |last=Пенин |first=Румен |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=978-954-18-0546-6 |pages=227 }}
| Ян_ср= 3.0 | Ян_ср_валежи=39
| Фев_ср= 4.5 | Фев_ср_валежи=34
| Мар_ср= 6.0 | Мар_ср_валежи=30
| Апр_ср= 11.0 | Апр_ср_валежи=38
| Май_ср= 16.5 | Май_ср_валежи=45
| Юни_ср= 21.5 | Юни_ср_валежи=45
| Юли_ср= 24.5 | Юли_ср_валежи=33
| Авг_ср= 25.0 | Авг_ср_валежи=26
| Сеп_ср= 20.5 | Сеп_ср_валежи=24
| Окт_ср= 16.0 | Окт_ср_валежи=39
| Ное_ср= 11.0 | Ное_ср_валежи=51
| Дек_ср= 5.5 | Дек_ср_валежи=45
| Годишно_ср= 13.8 | Годишно_ср_валежи=449
| Ян_ср_мин= | Ян_ср_макс=
| Фев_ср_мин= | Фев_ср_макс=
| Мар_ср_мин= | Мар_ср_макс=
| Апр_ср_мин= | Апр_ср_макс=
| Май_ср_мин= | Май_ср_макс=
| Юни_ср_мин= | Юни_ср_макс=
| Юли_ср_мин= | Юли_ср_макс=
| Авг_ср_мин= | Авг_ср_макс=
| Сеп_ср_мин= | Сеп_ср_макс=
| Окт_ср_мин= | Окт_ср_макс=
| Ное_ср_мин= | Ное_ср_макс=
| Дек_ср_мин= | Дек_ср_макс=
| Годишно_ср_мин= | Годишно_ср_макс=
| Ян_а_макс= | Ян_а_мин=
| Фев_а_макс= | Фев_а_мин=
| Мар_а_макс= | Мар_а_мин=
| Апр_а_макс= | Апр_а_мин=
| Май_а_макс= | Май_а_мин=
| Юни_а_макс= | Юни_а_мин=
| Юли_а_макс= | Юли_а_мин=
| Авг_а_макс= | Авг_а_мин=
| Сеп_а_макс= | Сеп_а_мин=
| Окт_а_макс= | Окт_а_мин=
| Ное_а_макс= | Ное_а_мин=
| Дек_а_макс= | Дек_а_мин=
| Годишно_а_макс= | Годишно_а_мин=
| Друго=Брой на дните с валежи
| Ян_друго=
| Фев_друго=
| Мар_друго=
| Апр_друго=
| Май_друго=
| Юни_друго=
| Юли_друго=
| Авг_друго=
| Сеп_друго=
| Окт_друго=
| Ное_друго=
| Дек_друго=
| Годишно_друго=
|}}
== История ==
=== Античност ===
==== Елинизъм ====
Името на града е съставено от две части: ''брия'' (от тракийски език – „град“) и ''мена'' или ''мелса''. Според Страбон, ''мена'' е вероятно името на основателя, според Стефан Византийски, също става дума за основателя, но съответно с името ''мелса''. Има обаче старобългарска дума (мена) която означава „размяна“. (Виж „Ръководство по старобългарски език“ 1840 – 1916 г., А. Лескийн). Това дава значение на търговски град с което всъщност е известен Несебър от древността.
Полустровът на Несебър – древният град [[Месамбрия Понтика]], наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите [[траки]] го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.<ref>[http://www.visitnessebar.org/bg/history.php История на Несебър и региона], visitnessebar.org, посетен на 25 април 2012</ref>
Интересно е че в [[Персия]] (днес – [[Иран]]) се намира град „[[Нишапур]]“ („Нишабур“) <ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/nish/hd_nish.htm www.metmuseum.org] </ref> чието име, точно съответства на персийското звучене на името на черноморския „Несебър“.
Според данни от древността легендарният автор на басни [[Езоп]] е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от [[траки]]йски произход.
В края на 6 век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход [[дорийци]]. Градът постепенно се разраства, построени са [[Древногръцка митология|храмове]], училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и [[гимназион]]. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
==== Римски период ====
През [[72 г. пр.н.е.]] градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. През 134 г.сл.н.е. за Месембрия съобщава [[Ариан]] в своето съчинение ''„Обиколката на Черно море“''.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm „Обиколката на Черно море“ от Фравий Ариан @ ald-bg]</ref>
След преместване на столицата на Римската империя в [[Константинопол]] и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.
=== Българско и византийско средновековие ===
След като [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] отстъпва областта [[Загоре]] на [[България]] в началото на VIII век, Месемврия остава в границите на империята, но постепенно запада, изместена от новосъздаденото пристанище Порос при днешното село [[Дебелт]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 34 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>
Градът за пръв път става част от българската държава през [[812]] г., когато [[Крум|хан Крум]] го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на [[Симеон I|цар Симеон Велики]].
През [[12 век|12]] и 13 в. градът развива активни търговски връзки със земите от [[Средиземноморие]]то и [[Адриатическо море|Адриатика]], както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „[[Свети Стефан (Несебър)|Св. Стефан]]“ ([[11 век|11 в.]]) и „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Св. Йоан Кръстител]]“ (11 в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от 13 – 14 в.
В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от [[Стара планина|Балкана]], е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на [[Втора българска държава|България]] и [[Византийска империя|Византия]] по това време, когато на трона са българските царе [[Калоян]], [[Иван Асен II]], [[Константин Тих]]. По това време са построени църквите “Св. Параскева ([[13 век|13 в.]]), „Св. Теодор“ ([[14 век|XIV в.]]), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с [[Константинопол]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Генуезка република|Генуа]], [[Пизанска република|Пиза]], [[Анкона]], [[Дубровнишка република|Дубровник]] и др. градове.
След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през [[1304]] г. по времето на цар [[Теодор Светослав]]. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар [[Иван Александър]].
През [[1366]] г. Несебър е превзет от рицарите на граф [[Амадей VI Савойски|Амедео ди Савоя]] и по-късно е преотстъпен на византийския император.
Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през [[1396]] г. Окончателното му падане в ръцете на [[Османска империя|Османската империя]] става през [[1453]] г., заедно със столицата Константинопол.
=== Османски период и Възраждане ===
В Месемврийската кондика е отбелязано, че Месемврия била нападана от [[казаци]] три пъти: през 1611, 1613, и 1651 г., като най-мащабно било последното нападение през 1651 г., когато градът бил разграбен и опожарен. Това се потвърждава от [[Евлия Челеби]], посетил града през 1657 г.<ref>[https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf Красимир Т. Кръстев, МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ В АНХИАЛСКАТА КААЗА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (КРАЯ НА XVI – СРЕДАТА НА XVII В.) (ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИ ОТ КОЛЕКТИВНИТЕ НАХОДКИ). НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.546]</ref>
През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. [[Паисий Хилендарски]] споменава града през 1762 в своята „[[История славянобългарска]]“, като го нарича ''Замория'' <ref>История Славяноболгарская, Зографска чернова с превод на съвременен български език от [[Петър Динеков]] и Божидар Райков, „БГ Учебник“ 2017, стр 173</ref>.
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до [[18 век|18]] – [[19 век]]. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престонаследница.
При създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през [[1870]] г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.<ref name="вълканов"/>
=== Градът след Освобождението ===
Месмврия е преименуван като Несебър със Заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1930 г.<ref>[http://geoproblems.eu/wp-content/uploads/2016/01/2014_34/12_pmihaylov_2014_34.pdf Пело Михайлов, 80 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО СЕЛИЩНО ПРЕИМЕНУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ]</ref> Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през [[1956]] г., а през [[1983]] г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
=== Посткомунизъм ===
През ноември 2010 г. част от населението на града протестира срещу решение на [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството|Министерството на регионалното развитие и благоустройството]] за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на [[ЮНЕСКО]]. Впоследствие подписката не е внесена до нито една официална институция.
== Население ==
В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).<ref>[http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=3271&ezik=bul Справка за населението на град Несебър], НСИ, посетен на 22 май 2012 година</ref>
{|
| valign="top" |
{| class="wikitable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Жители
|-
| align="center" | 1934 ¹
| align="center" | 2065
|-
| align="center" | 1946 ¹
| align="center" | 2286
|-
| align="center" | 1956 ¹
| align="center" | 2333
|-
| align="center" | 1965 ¹
| align="center" | 3976
|-
| align="center" | 1975 ¹
| align="center" | 6780
|}
|valign="top"|
{| class="wikitable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Жители
|-
| align="center" | 1985 ¹
| align="center" | 8224
|-
| align="center" | 1992 ¹
| align="center" | 8604
|-
| align="center" | 2000 ³
| align="center" | 6187
|-
| align="center" | 2001 ¹
| align="center" | 8677
|-
| align="center" | 2004 ³
| align="center" | 9360
|}
|valign="top"|
{| class="wikitable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Жители
|-
| align="center" | 2007 ³
| align="center" | 10 921
|-
| align="center" | 2009 ³
| align="center" | 11 626
|-
| align="center" | 2011 ¹
| align="center" | 10 143
|-
|}
|}
Към 31.12.2015 г. Несебър има 12 275 жители по данни на НСИ<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол | заглавие=Население по градове и пол |достъп_дата = 26 септември 2016|издател=НСИ }}</ref>. Населението на Община Несебър наброява 22 348 души<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.nesebarinfo.com/geographical.html| заглавие= География и климат|достъп_дата = 26 септември 2016|издател= Община Несебър}}</ref>. [[]]
== Политика ==
=== Кметове от 1990 г. ===
{{раздел-мъниче}}
{{Основна|Списък на кметове на Несебър}}
Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява да получи 68,04% от подадените гласове и да победи Магдалена Мандулева.<ref name="KW2007">ЦИК: [http://www.mi2007.org/results2/02/0215.html Резултати от местните избори 2007 в община Несебър], посетен на 2 март 2012</ref> На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] на 23 октомври 2011 година Николай Димитров печели на втори тур с 60,38 на сто от подадените гласове. Втори с 39,62 на сто остава кандидатът на [[ГЕРБ]] Атанас Терзиев.<ref name="KW2011">ЦИК: [http://results.cik.bg/tur1/mestni/0215.html Резултати от местните избори 2011 в община Несебър], посетен на 2 март 2012</ref> Николай Димитров печели трети мандат на местните избори през есента на 2015 г.
=== Общински съвет ===
Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Несебър е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 21 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Бургас. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите [[Местни избори в България (2015)|избори]] са предвидени за 2019 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните [[Местни избори в България (2011)|избори]] от 25 октомври 2015 година е следното:<ref name="KW2011" />
{| class="prettytable"
|+ Общински съвет (2015 – 2019)
! colspan="2" |Партия/Коалиция!! Изборен резултат !! Получени гласове!! Места
|-
|
| МОРЕ || align="center" | || align="center" | 3195 || align="center" | '''6'''
|-
|
| Български социалдемократи || align="center" | || align="center" | 2332 || align="center" | '''5'''
|-
|
| ''СИЛА'' || align="center" | || align="center" | 1179 || align="center" | '''3'''
|-
|
| ГЕРБ || align="center" | || align="center" | 919 || align="center" | '''3'''
|-
|
| ''БСП – ПК ТРАКИЯ'' || align="center" | || align="center" | 881 || align="center" | '''2'''
|-
|
| ''ЗОРА'' || align="center" | || align="center" | 599 || align="center" | '''2'''
|}
=== Побратимени градове ===
Несебър е побратимен с градовете: <ref>[http://www.nessebarinfo.com/static_info.php?id=1&r_id=&sub_id=15 Побратимени градове]</ref>
* {{флагче|Северна Македония}} [[Охрид]], [[Северна Македония]]
* {{флагче|Черна гора}} [[Котор]], [[Черна гора]]
* {{флагче|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]]
* {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
* {{флагче|Португалия}} [[Гимараеш]], [[Португалия]]
а договор за сътрудничество има с:
* {{флагче|Гърция}} [[Родос (град)|Родос]], [[Гърция]]
* {{флагче|Хърватия}} [[Дубровник]], [[Хърватия]]
* {{флагче|Турция}} [[Сафранболу]], [[Турция]]
* {{флагче с име|Сан Марино}}
* {{флагче|Франция}} [[Сермерсхайм]], [[Франция]]
* {{флагче|Малта}} [[Биркиркара]], [[Малта]]
== Икономика и инфраструктура ==
Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на [[туризма]], който е водещ отрасъл в икономиката. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене. Комплексът Слънчев бряг се разраства бурно, вече се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на [[българското Черноморие]].
В областта на земеделието се отглеждат предимно овощни видове. Животновъдството се развива предимно в дребни семейни стопанства, но в последните години се наблюдава развитие в овцевъдството, птицевъдството и пчеларството. От добивните отрасли е развит единствено дърводобивът.
=== Транспорт ===
Несебър се намира в централната част на Черноморското крайбрежие. Има редовни автобусни връзки с областните центрове [[Бургас]] (30 km) и [[Варна]] (90 km). Градът се обслужва от международно [[летище Бургас]] (30 km), Пристанище Бургас (45 km) и ЖП гара Бургас (35 km). Новоизградената пътна магистрала до областния град прави пътуването с автомобил удоволствие. Пътищата са добре поддържани. През летния сезон в пиковите часове на деня са възможни задръствания. В Несебър се ползва екологично чист вътрешен [[транспорт]] – мини[[влак]]чета, велорикши и [[велосипед]]и. Пристанище Несебър има регионално значение и се използва изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания.
Редовни градски автобуси обслужват града и го свързват със Слънчев бряг, Равда и Свети Влас.<ref>[http://nesebarinfo.com/index.php сайт на община Несебър]</ref>
== Култура и забележителности ==
{{Световно културно и природно наследство
|Име = Древният град Несебър
|име_ЮНЕСКО = Ancient City of Nessebur
|Картинка = [[Файл:Nesebar-oldtown-imagesfrombulgaria.jpg|център|300px]]
|Картинка_описание =
|Място = {{BUL}}
|Тип = Културно
|Критерий = iii, iv
|ID = 217
|Справка =
|Регион = България
|Координати = {{coord|42|39|30|N|27|44|01|E|}}
|Година = 1983
|Разширение =
|Застрашен =
}}
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.
=== Музеи ===
В Несебър се намира забележителност №7 от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] – архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с [[Археологически музей (Несебър)|Археологически музей]]. Музей „Старинен Несебър“ включва:
* Археологически музей Несебър;
* Църквата [[Свети Стефан (Несебър)]];
* Църквата [[Свети Спас (Несебър)]];
* Етнографски музей Несебър – къща Москояни. Уреден е в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Къщата, която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен със звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини.
* Измежду уникалните артефакти на музей Старинен Несебър са изложени надпис-декрет на тракийския вожд Садала, съществуващ от III в. пр. Хр.
=== Църкви ===
[[Файл:Opoznai-bg.gif|мини|140px|'''6. [[Несебър]]'''{{Br}}'''[[Несебър|Архитектурно-исторически резерват]]'''<br>[[Археологически музей, Несебър|Археологически музей]]]]
* „[[Света София (Несебър)|Света София]]“ (''Старата митрополия''), развалини на църква от 4 век
* „[[Света Богородица Елеуса (Несебър)|Света Богородица Елеуса]]“, църква от 6 век
* „[[Свети Стефан (Несебър)|Свети Стефан]]“ (''Новата митрополия''), църква от 10 век
* „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, църква от 11 век
* „[[Свети Димитър (Несебър)|Свети Димитър]]“, църква от 11 век
* „[[Свети архангели Михаил и Гавраил]]“, църква от 13 век
* „[[Света Параскева (Несебър)|Света Параскева]]“, църква от 13 век
* „[[Христос Пантократор]]“, църква от 13 век
* „[[Свети Теодор (Несебър)|Свети Теодор]]“, църква от 13 век
* „[[Свети Йоан Алитургет]]“, църква от 14 век
* „[[Свето Възнесение Господне (Несебър)|Свето Възнесение Господне]]“(„Свети Спас“), църква от 17 век
* „[[Свети Климент (Несебър)|Свети Климент]]“, църква от 17 век
* „[[Света Богородица (Несебър)|Света Богородица]]“ („Успение Богородично“) – действаща църква от 1873 г.<ref>[http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2014/09/1.html Църкви в Стария град (Месемврия) – гр. Несебър]</ref>
<gallery class="center" widths="180px" heights="150px">
Файл:Pantokrator kerk Nesebar.jpg|Църквата „[[Христос Пантократор]]“, 13 век
Файл:Църквата Христос Пантократор.JPG|Църквата „Христос Пантократор“
Файл:Bulgaria-Nesebar-08.JPG|Църквата „[[Свети Йоан Кръстител (Несебър)|Свети Йоан Кръстител]]“, 11 век
Файл:Nesebar - Church of St John Aliturgetos.jpg|Църквата „[[Свети Йоан Алитургет]]“
Файл:Bulgaria-Nesebar-05.JPG|
Файл:Bulgaria-Nesebar-06.JPG|
Файл:Bulgaria-Nesebar-07.JPG|
</gallery>
=== Други ===
{{раздел-мъниче}}
* Крепостна стена
* Мелница
<gallery class="center" widths="180px" heights="150px">
Файл:Bulgaria-Nesebar-09.JPG|
Файл:Bulgaria-Nesebar-03.JPG|
Файл:Bulgaria-Nesebar-01.JPG|
</gallery>
=== Музикални формации ===
В града са създадени и функционират следните музикални формации:
* [[Група за стари градски песни „Блян“]]
* [[Фолклорна формация „Българка“]]
* [[Фолклорна формация „Македонка“]]
* [[Рок-група „Мена“]]
* [[Хор за гръцки песни „Месамбрия“]]
* [[Вокално-инструментална група „Стари муцуни“]]
* [[Детска вокална група „Сюрприз“]]
* Фолклорна група „Незабравка“
=== Редовни събития ===
{{раздел-мъниче}}
Ежегодни фестивали „Златна Месемврия“, Международен арт фестивал „Съзвездия в Несебър“, Международен детски фестивал „Слънце – радост – красота“, Международен фестивал на меда, провеждащ се в периода края на август – началото на септември, Национален поп-рок фестивал Поп рок фест.
15 август, Успение Богородично – ден на град Несебър.
=== Обществени учреждения ===
* В Несебър има народно читалище „Яна Лъскова-1905“, основано преди повече от век. Към него функционира общински театър.
* През ноември 2015 г. е създадено народно читалище „[https://mesemvria.com/ Месемврия-2015]“.
* Районно управление на полицията
* Районен съд
== Спорт ==
'''Футбол:'''
Основен местен футболен отбор е ПФК [[ПФК Несебър (Несебър)|Несебър]], който се състезава в Трета аматьорска футболна лига. Градският стадион на отбора е с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50 m и малко изкуствено игрище зад стадиона.
'''Бойни Изкуства:'''
Несебърски клуб по Шинкиокушинкай карате, известен с многобройни победи в национални и международни карате състязания. Воден от Сенсей Христо Терзиев. Функционира в специално оборудвана зала, разположена край СОУ Любен Каравелов.
== Личности ==
;Родени
* [[Аристид Хрисовери]] (1812 – ?), руски военен, командир на Гръцкия легион в Кримската война
* [[Жулиета Шишманова]] (1936 – 1978), българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика. Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, герой на социалистическия труд
* [[Станчо Герджиков]] (р. 1968), български футболист
* [[Христо Ангелов Терзиев|Христо Терзиев]] (р. 1971), български каратист, треньор на националния отбор по карате
* [[Неделчо Богданов]] (р. 1982), български аниматор, създател на анимацията „[[Българ]]“
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
{{commonscat|Nesebar|Несебър}}
* [http://www.visitnessebar.org/ Официален туристически сайт на община Несебър]
* [http://www.nessebar-os.org/ Официален сайт на общински съвет Несебър]
* [http://www.nesebarinfo.com/ Официален сайт на община Несебър]
* [http://www.ancient-nessebar.com/ Музей „Старинен Несебър“]
* [http://www.bgpanorama.com/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=45 3D панорами от Несебър]
* [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/blacksea/nese/nese.html Още снимки от Несебър]
* [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Nesebar_geleri.htm Снимки от Несебър на сайта „Българската древност“]
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/nesebyr.htm ''„Несебър – град сред морето“''], [[Венцеслав Константинов]], сп. „България днес“, София, кн. 4, 1982
* [http://www.metmuseum.org/toah/hd/nish/hd_nish.htm '' „Музейно изложение на находки от разкопките в Нишапур, Иран“ '']
* [https://www.youtube.com/watch?v=eH0zlFkt31c '' Видео от земя и въздух на стария град на Несебър '']
== Вижте също ==
* [[Месемврийска епархия]]
{{Община Несебър}}
{{Градове в Област Бургас}}
{{Градове в България}}
{{Българско Черноморие}}
{{Национални историко-археологически резервати в България}}
{{ОСН България}}
{{Църкви в Несебър}}
{{Портал|География|България}}
[[Категория:Несебър| ]]
[[Категория:Пристанищни градове в България]]
| |||