Разлика между версии на „Трибунал“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-р\2т\2)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (Bot: Automated text replacement (-((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-р\2т\2))
 
== В България ==
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-торото правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „[[Държавен вестник]]“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
 
Не[[законност]]та на Народния съд се извежда от следното: