Уикипедия

Търновска патриаршия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 2:
 
== Създаване и диоцез на Търновската патриаршия ==
[[Файл:Patriarshia.jpg|мини|180px|Патриаршеският храм "Св„Св. Възнесение"Възнесение“ на Царевец, Велико Търново.]]
Търновската патриаршия е призната на [[църковен събор в Лампсак]] през [[1235]] година от никейския патриарх [[Герман II]] и останалите източни [[патриарх|патриарси]], когато за първи търновски патриарх е избран [[Йоаким I]]. Диоцезът ѝ се променял в зависимост от териториалните изменения на [[България]] и развитието на политическата ситуация на Балканите. По времето на цар [[Иван Асен II]] тя има 14 [[епархия|епархии]] (без Търновски и Охридски диоцез) и 4 [[епископия|епископии]] (Белградска, Браничевска, Нишка и Велбъждка).
 
В края на 20-те и началото на 30-те години на XIII век политически обстоятелства помогнали на Търновската църква да навлезе в един нов етап от развитието на своя статут.
 
Обявяването на [[Теодор Комнин]] за император в [[Солун]] внесло напрежение в и без това голямото "състезание"„състезание“ между Никейската империя и [[Епир]] за възстановяване на [[Византийската империя]].
 
По същото време отношенията между [[България]], от една страна, и нейните съседи от Юг-от друга, с нищо не показвали враждебност или недоброжелателност. Цар [[Иван Асен II]] (1217-1241) сключил договор и се сродил с Теодор Комнин, а c латинците в [[Цариград]] отношенията се развивали в дух на доверие, което изглежда в края на 20-те години на XIII век породило предпоставки името на българския цар да се свърже с евентуално (но неосъществено) брачно споразумение между [[Търново]] и Латинския императорски трон.
Ред 37:
Събитието, предхождащо назначаването на митрополита на Анкира Христофор на 6 март 1232 г. за патриаршески екзарх на западновизантийските земи, показва, че инициативата за смяна на каноничното положение на Българската църква излиза от Търново. На знака, даден от Българската столица, скоро било отговорено.
 
През 1233 г. Христофор изпратил писмо до цар Иван Асен II с ред готови предложения, които показват, че през 1232 – 1233 г. пътят за възстановяване на църковното общение между Българската църква и Патриаршията бил в основни линии разчистен и двете страни вече можели да престъпят към осъществяване на съобщаването му. Думите на Христофор: "Ти„Ти стана истински син на светата вселенска апостолска църква и съедини онова, което беше зле разединено, и благострои в Загора дело най-православно, което никой от твоите предшественици не можа да направи."“, показват недвусмислено, че едно от условията за промяна на каноничното положение на Търновската църква, а именно отхвърлянето на унията от страна на българските униатски катедри и присъединяването им към останалите православни църкви на България, било изпълнено.
 
Тази стъпка била подкрепена и от търновския архиепископ Василий, въпреки че по това време той се оттеглил на [[Атон]].
Ред 61:
Самият Георги Акрополит откровено казва, че полученото през пролетта на 1235 г. ново канонично положение на Търновската църква било в пряка връзка с установените приятелски отношения между Никея и България, и династичният брак между двамата владетелски двора, така че на зависимостта на Търновската архиепископия следва да се гледа като на временна мярка.
 
От "Разказа„Разказа за възобновяване на Българската патриаршия"патриаршия“ от Синодика на [[Борил]] се разбира, че провъзгласяването на самостоятелната Търновска патриаршия било предшествано с постъпки на Имперотор Йоан III Ватаци пред патриарсите на [[Ерусалим]], [[Антиохия]] и [[Александрия]].
В писмо той ги моли:,...да се дарува равна вам патриаршеска степен на град Търново..." Отговорът им, изпратен в писмена форма на патриарх Герман, бил утвърдителен.
 
Ред 74:
Особено важно е да се отбележи новата роля, която играела светската власт в църковните дела на България. През 1234-1235 г., за разлика от времето на учредяване на Българската архиепископия, по-сетне патриаршия, император Йоан Ватаци само се застъпил за промяна на статута на търновския престол, без да играе основна роля в този случай, като това станало през IX и Х век. Причината била от историческо естество. Трябвало да се възобнови старото право на Българската църква, тя да бъде възглавявана от патриарх и да се ползва с автокефалия, поради което основната дума имали нейните духовни православни сестри.
 
Сведението от "Разказа„Разказа за възобновление на Българската патриаршия"патриаршия“ почти не третира въпроса за каноничното положение на Търновската църква, ако разбира се, не тълкуваме искането за равни права с другите патриаршии като искане на автокефалия. Това ѝ състояние отбелязват Георги Акрополит и Никифор Григора.
 
Каноничното състояние, получено от Българската църква през пролетта на 1235 г., предизвикало по-късно, през XIV век, спорове между Търново и Цариград, които хвърлят съмнения върху степента на придобита от Българската патриаршия в тази година самостоятелност. В писмо на патриарх Калист от 1355 г., в отговор на въпроси на двама български монаси, патриархът коментирал каноничното положение на Търновската патриаршия, което според думите му било отразено в "Томос"„Томос“, даден ѝ от патриарх Герман II. Той съдържал първоначалните договори между българите и Патриаршията.
 
"Разказът„Разказът за възобновляването на Българската патриаршия"патриаршия“ също свидетелствува, че българският патриарх получил писмено (наред с устното) потвърждение при интронизацията му от Герман II, подписано и от източните епископи, и връчено като сигилия (т.е придружено с официален печат) на Иван Асен II и на патриарх Йоаким I. Текстовете на въпросния "Томос"„Томос“ и сигилия не са известни, така че не знаем дали става дума за един и същ документ.
 
Какво всъщност твърдял патриарх Калист за статута на Българската патриаршия, позовавайки се на Германовия "Томос"„Томос“? Като цитирал не него, а извадки от съчинение на патриарх Герман (също изгубено), той твърдял, че търновският патриарх не е бил получил пълна автокефалия, поради което той имал следните три задължения към Цариградската Патриаршия:
* да ѝ плаща данък;
* да споменава на Литургия името на нейния глава;
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновска_патриаршия“.