Разлика между версии на „Уишбоун Еш“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
Събират слава в началото и средата на 70-те. Едни от най-популярните им записи са ''Wishbone Ash'' (1970), ''Pilgrimage'' (1971), ''Argus'' (1972), ''There's the Rub'' (1974) и ''New England'' (1976).
 
Считани са за предци в хармоничния формат с две китари. Техните постижения помагат на Енди Пауъл и Тед Търнър да бъдат гласувани за "Двама„Двама от десетте най-влиятелни китаристи в историята на рока"рока“ (списание Трафик от 1989 г.), както и в "20„20-те най-добри китаристи на всички времена"времена“ (Ролинг Стоун). Мелъди Мейкър (1972) описват Пауъл и Търнър като "най„най-любопитния китарен екип от времето, когато Бек и Пейджъ озаряват Ярдбърдс"Ярдбърдс“.
 
Сформирани са в Торкей, Девън, през 1969 г. Те възникват от пепелта, оставена от Емпти Весълс (някога познати като Торинос, по-късно, през 1969 г., Тенгълуд), които са сформирани от основателя на Уишбоун Еш, Мартин Търнър (бас китара и вокали) през 1963 г., и допълнен от Стив Ъптън (барабани и перкусии) през 1966 г. Първоначалият състав на Уишбън Еш е завършен с включването на китаристите-вокали Енди Пауъл и Тед Търнър. През 1974 г. Тед Търнър напуска групата, и той е заменен от Лори Уайзфийлд. Групата продължава да се радва на критически и търговски висини, до 1980 г.
 
== История ==
Групата е сформирана през октомври 1969 г. от бас китариста Мартин Търнър и барабаниста Стив Ъптън. Когато първият китарист на Тенгълуд, Глен Търнър (брат на Мартин), напуска триото, той се връща в родните земи на Девън. Мениджърът Майлс Копланд – трети публикува обява за търсене на работа на китарист, а също и кийбордист. След продължително издирване на качествен китарист, групата се двоуми между два кандидата – а именно, Енди Пауъл и Тед Търнър (без връзка с Мартин). На тях им е предложено да опитат и двамата, "просто„просто за да проверяват как ще звучат"звучат“. За разлика от двойно-водещия звук на Олмън Брадърс, Уишбоун Еш включват корави елементи от прогресив рока, както и фолка и класическата музика. След като членовете на групата написват варианти за име на състава, Мартин Търнър избира една дума от общо два списъка – едната е Уишбоун, другата – Еш.
 
В началото на 1970 година, пред групата се отваря възможност да открият за Дийп Пърпъл. Китаристът им, Ричи Блекмор, по-късно отправя препоръка към продуцента Дерек Лорънс, спомагайки за реализирането на звукозаписен договор с Дека/Ем-Си-Ей Рекърдс.
 
Групата издава дебютния си албум, озаглавен с името на групата – Wishbone Ash, – през декември 1970 г. След една година, през тях минава нов албум, наречен ''Pilgrimage''. Връх в търговски аспект е ''Argus'', от 1972 г., който заема най-челно място в Британските класации за албуми (номер три). Албумът е гласуван от аудиторията на Саундс като "най„най-добър рок албум на годината"годината“, както и "топ„топ британски албум"албум“ (Мелъди Мейкър). Групата печели световна слава във връзка с концертните си изпълнения.
 
Бандата по това време е вече започнала да свири в големи зали, и то като хедлайнери. ''Wishbone Four'' (1973) е първият запис без продуцента Дерек Лорънс, тъй като групата решава да се самопродуцира. През 1973 г., групата издава двоен концертен албум, наречен ''Live Dates''. Съществува и албум, наречен ''Wishbone Ash Live in Memphis'', който е промоционален за радиостанции, но никога не е продаван от търговски вериги. Не след дълго, китаристът Тед Търнър излиза от бандата. Той е заменен от Лори Уайзфийлд, и групата се премества в САЩ, където записва ''There's the Rub'' (1974). ''Locked In'' (1976), продуциран от Том Дауд, е свидетелство за преминаването към софт рока, и групата започва да прави концерти с кийбордист.