Аржентино-бразилска война: Разлика между версии

| име = Аржентино-бразилска война

| конфликт =

| картинка =Image: Battle of Sarandi, Juan Manuel Blanes.jpg

| описание = ''Битката при Саранди''

| период = [[1825]] – [[1828]] г.

| място =Южна [[Бразилия|Южна Бразилия]] и [[Уругвай]]

| резултат =

| страна1 = [[Файл:Flag of Argentina (alternative).svg|22px20px]] [[Обединени провинции на Южна Америка]]<br />(понастоящем - – Уругвай и [[Аржентина]])

| страна2 = [[Файл:Flag of Empire of Brazil (1870-1889).svg|22px20px]] [[Бразилия|Бразилска империя]]

| командир1 = [[Хуан Антонио Лавалеха]]<br />[[Бернардино Ривадавия]]<br />[[Франсис Друмонд]]<br />[[Карлос Мария де Алвеар]]

| командир2 = [[Педру I (Бразилия)|Педру I]]<br /> [[Родриго Пинта Гедес]]<br /> [[Фелисберто Калдейра Брант де Барбасена]]

[[Файл:Brazil (1822).svg|мини|ляво|200px|Бразилските провинции 1823 г.]]

[[Обединени провинции на Южна Америка]] (съвременна Аржентина) възнамерява да възстанови контрола над бразилската провинция Сисплатина, която до 1813 г. принадлежи на испанското [[Вицекралство Рио де ла Плата]], за чиито правоприемник се смятат Обединените провинцияапровинции, а впоследствие е присъединена към [[Бразилската империя]].

За осъществяване на тази цел Обединените провинции подтикват най-силната политическа групировка в Сисплатина (така наречените ''Orientales'' – („Източните“) под ръководствотаръководството на [[Хуан Антонио Лавалеха]] да въстанат против бразилското правителство, и им оказалваоказава сериозна политическа и материална подкрепа. Благодарение на икономическата замисимост и на двете държави от [[Великобритания]], британският министър на външните работи [[Джордж Канинг]] изиграва важна роля в конфликта и неговите резултати. Великобритания, макар и да търпи финансови загуби от прекратяване на търговията в района, предоставя военни заеми и на двете страни в конфликта.

След няколкогодишни конфликти с бразилското правителство, на [[20 август]] [[1825]] г. сисплатинсите [[сепаратисти]], начело с Ривера Фруктосо и Хуано Антонио Лавалеха, свикват Конгрес в град [[Флорида (Уругвай)|Ла Хлорида]], който провъзгласява независимост на провинцията от бразилскатаБразилската империя и принадлежността иѝ към Обединени провинции на Южна Америка. На 25 октомври 1`8251825 г. аржентинският национален конгрес приема присъединяването на Сисплатина към Обединените провинции. В отговор, на 10 декември 1825 г., Бразилия обявява война на Обединените провинции. На 1 януари и Аржентина обявява война на Бразилия.

[[Файл:Juan Manuel Blanes - El Juramento de los Treinta y Tres Orientales.jpg|мини|ляво|300px|Клетвата на 33-мата ориенталци.]]

Бразилският имперски флот блокира залива [[Ла Плата]] и пристанищата на [[Буенос Айрес]] и [[Монтевидео]]. Аржентинският флот е принуден да се изтегли на юг - – първоначално в пристанището на [[Енсенада (Аржентина)|Енсенада]], а впоследствие в [[Кармен де Патагонес]]. Бразилския флот се опитва да превземе Кармен де Патагонес през 1827 г., за да ограничи още повече морската търговия на аржентинците, но няма възможност да изпрати достатъчно сили и бразилската атака ие отблъсната от местното аржентинско опълчение. МеждувруменнаМеждувременно аржентинската армия пресича Ла Плата и навлиза в уругвайския град [[Дурасно]], откъдето аржентинския генерал [[Карлос Мария де Алвеар]] получава възможност да застраши бразилската територии. Бразилските войски под командването на маркиз ди Барбасена контратакуват аржентинците в битката при [[биткаБитка при Итусаинго|битката при Итусаинго]] (20 февруари 1827 г.). Битката завършва с тактическа победа за аржентинците, тъй като офанзивата на Маркиз ди Барбасена към Буенос Айрес е прекратена, но без стратегическа придобивки за воюващите страни.

[[Позиционна война|Позиционната война]] продължава още една година. Бразилците нямат достатъчно войници, а и са затруднени от постоянните бунтове, избухващи в самата Бразилия. Войната продължава с малки стълкновения.

В началото на [[1828]] г. аржентинските войски контролират по-голямата част от територията на Източната провинция Сисплатина, а значителните военни разходи и натиска от страна на Великобритания не дават възможност на бразилците да продължат военните действия, в резултат на което Бразилия е принудена да започне мирни преговори.

Всички страни понеслипонесят значителни финансови загуби, а международната търговия в Районарайона на залива Ла Плата фактически е преустановена за почти три години. Поради това прекратяването на военните действия било в интерес и на двете страни, и те започнализапочват през 1828 г. в [[Рио де Жанейро]]. катоКато посредници в тях билиса [[Франция]] и Великобритания, под чиито натиск Обединените провинции на Южна Америка и Бразилската империя подписват Монтевидеоския договор. С мирния договор са провъзгласява независимостта на Източния бряг, който Аржентина не съумява да присъедини към своята територия като новата държава получава името [[Уругвай]], а източната част от територията на провинцията е предадена на Бразилия.

В самата Бразилия загулбатазагубата на Сисплатина става нов повод за недоволство, особено след скъпата и непопулярна война, котакато през 1831 г. бразилският император Педру[[Педро I (Бразилия)|Педро I]] абдикира. От войната изгода извлича Великобритания, която засилва своето икономическо влияние и получава право на свободна търговия в района на Ла плата.