Проток: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:STS059-238-074 Strait of Gibraltar.jpg|мини|[[Гибралтарски проток|Гибралтарският проток]], снимка от космоса, вляво е [[Испания]], вдясно [[Африка]]]]
'''Проток''' (
Протоците са естествени [[Природа|природни]] образувания.<ref>''[https://www.jagranjosh.com/general-knowledge/list-of-the-major-straits-of-the-world-1495794208-1 List of the Major Straits of the World]'', на сайта jagranjosh.com</ref> Там, където не са се създали, но [[Човек|човекът]] има нужда от воден път, той прокопава [[Канал|канали]] ([[Панамски канал|Панамски]], [[Суецки канал|Суецки]] и други).
== Характеристики на протоците ==
В [[морско право|морското право]] протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на [[изключителна икономическа зона]] са международни. Преминаването през тях е регламентирано от [[Конвенция по морско право|Конвенцията по морско право]] от [[1982]] г., освен в случаите, когато водят към [[вътрешно море]] и правният им режим е определен със специални международни споразумения. ▼
Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много [[Кораб|кораби]] и такива протоци следователно са с голямо [[Икономика|стопанско значение]]. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:
* '''Ширина на протока''' се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема [[Дрейк (проток)|Дрейк]] (между остров [[Огнена земя (остров)|Огнена Земя]] и [[Антарктида]] - 1120 км),<ref>[[Румен Пенин|Пенин, Румен]]. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, [[Булвест 2000]], 2007. ISBN 9789541805473. с. 262.</ref> а за най-тесен от протоците с интензивен морски трафик - [[Дарданели|Дарданелите]] (само 600 м).
* '''Дължина на протока''' се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема [[Мозамбикски проток|Мозамбикският]] - 1760 км.
* '''Дълбочината на протока''' (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни - например по-малките от [[Датски протоци|Датските протоци]].
* '''Движение на водата''' - често през протоците океанската вода се движи като река и пречи или подпомага плаването на корабите.
[[Файл:Bosphorus bu 2.JPG|мини|Босфор]]
[[Файл:Strait of Magellan.jpeg|мини|Магеланов проток]]
[[Файл:Cook Strait and Marlborough Sounds from Mount Kaukau.jpg|мини|Проток Кук]]
[[Файл:Øresund Bridge from the air in September 2015.jpg|мини|Мостът през протока Зунд (Дания-Швеция)]]
== По-важни протоци ==
=== Между континентите: ===
* [[Берингов проток]] - между [[Азия]] и [[Северна Америка]];
* [[Дрейк (проток)|Дрейк]] - между [[Антарктида]] и [[Южна Америка]];
* [[Гибралтарски проток]] - между [[Европа]] и [[Африка]];
* [[Босфор]] и [[Дарданели]] - между [[Европа]] и [[Африка]];
* [[Баб ел-Мандеб]] - между [[Африка]] и [[Азия]].
=== Между острови и континенти: ===
* [[Ла Манш]] - между [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Европа]];
* [[Датски протоци|Зунд]] - между [[Шеланд|Зееланд]] и [[Европа]];
* [[Месински пролив|Месински]] - между [[Сицилия]] и [[Европа]];
* [[Туниски проток|Туниски]] -между [[Сицилия]] и [[Африка]];
* [[Басов проток|Басов]] - между [[Тасмания]] и [[Австралия]];
* [[Торесов проток|Торесов]] - между [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]];
* [[Магеланов проток|Магеланов]] - между [[Огнена земя (остров)|Огнена Земя]] и [[Южна Америка]];
* [[Палк]] - между [[Шри Ланка]] и [[Индия]];
* [[Малака (проток)|Малакски]] - между [[Суматра]] и [[Азия]];
* [[Мозамбикски проток|Мозамбикски]] - между [[Мадагаскар]] и [[Африка]];
* [[Татарски проток|Татарски]] - между [[Сахалин]] и [[Азия]].
=== Между острови: ===
* [[Сейнт Джордж (проток)|Сейнт Джордж]] - между [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Ирландия]];
* [[Бонифачо (проток)|Бонифачо]] - между [[Сардиния]] и [[Корсика]];
* [[Датски проток|Датски]] - между [[Исландия]] и [[Гренландия (остров)|Гренландия]];
* [[Лаперузов проток|Ла Перуз]] - между [[Хокайдо]] и [[Сахалин]];
* [[Кук (проток)|Кук]] - между двата острова на [[Нова Зеландия]].<ref>За още протоци виж ''[https://byjus.com/free-ias-prep/upsc-ias-prelims-exam-major-straits-world/ List Of Major Straits For UPSC Prelims Exam Preparation]'', на сайта Byjus.com</ref>
=== Протоци между езера: ===
* Кара Богаз гьол - между [[Каспийско море]] и басейна [[Кара Богаз Гол|Кара Богаз гьол]];
* Норт ченъл и Макинак в района на [[Големите езера|Великите езера]].
== Историческо значение ==
Протоците имат важна роля още в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]], особено в [[Мит|мита]] за [[Одисей]] (смята се, че [[Сцила]] и [[Харибда]] символизират [[Месински пролив|Месинския проток]]).
През [[Средновековие|Средновековието]] и [[Ново време|Новото време]] държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци [[Дания]] може да държи Балтийско море затворено за враговете си, докато [[Османска империя|Османската империя]] - да прави същото за [[Черно море]] през [[Босфор|Босфора]] и [[Дарданели|Дарданелите]]. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.<ref>Виж подробности в Harry Howard, ''[https://archive.org/stream/ldpd_10984798_000?ref=ol#page/18/mode/2up?ref=ol The problem of the Turkish straits]'', Washington 1947, pp. 13-14</ref>
Отбраната на [[Ла Манш]] от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]. Заради това тя развива своя силен [[флот]] и държи на неутралитета на земите на днешна [[Белгия]].
▲В [[морско право|морското право]] протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на [[изключителна икономическа зона]] са международни. Преминаването през тях е регламентирано от [[Конвенция по морско право|Конвенцията по морско право]] на [[ООН]] от [[1982]] г., освен в случаите, когато водят към [[вътрешно море]] и правният им режим е определен със специални международни споразумения.<ref>''[http://publications.europa.eu/resource/cellar/bbc3ed9d-e121-11e8-b690-01aa75ed71a1.0002.02/DOC_1 Конвенция на ООН по морско право]'', на сайта Publications.Europa.eu</ref>
== Бележки ==
<references />
{{Commonscat|Straits}}
[[Категория:Протоци| ]]
[[Категория:Форми на релефа]]
| |||