ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии

Забележителни успехи СК „Ботев“ – Пазарджик постига от [[1926]] г., когато за председател на клуба е избран майор Ангел Ангелов, за подпредседател – [[Тодор Каменски]] и секретар – Владимир Попов – гл. редактор на в. „[[Лъча (вестник)|Лъча]]“. Списъкът на футболните дейци, допринесли за успехите на клуба, може да бъде продължен с още много имена. Зареждат се интересни мачове между градските отбори за първенството на града. По един колоритен начин – изстрелване на ракета от остров „Свобода“, се е съобщавало на гражданите, че футболният мач започва. От [[11 април]] [[1926]] г. започва да излиза и списанието на клуба: "[[Известия на Спортен клуб "Христо„Христо Ботев"Ботев“]]. Именно през тази година на [[16 юли]] СК „Ботев“ и СК „Левски“ се обединяват под името Спортен клуб „Христо Ботев“ с устава, цвета и емблемата на „Ботев“. Един от юношеските тимове само е бил вече със син екип – като стария на „Левски“. През [[август]] същата година „Ботев“ постига най-големия си успех в досегашната си история. В мачовете в Държавния шампионат и Царската купа, тимът от Пазарджик отстранява в Първи рунд първенеца на Старозагорска област „Бероя“ с 4:0. Във втори рунд отборът на „Ботев“ побеждава и първенеца на Врачанска област „Орел“ (Враца) с 5:1 и на полуфинала губи от „Славия“ (София) с 2:6! (трето място в първенството с по-добър баланс от другия отпаднал полуфиналист [[ПФК Дунав (Русе)|„Левски“ (Русе]]) Това донася много приходи за клуба и голямо признание за футбола в града.

Без да е ДСО, отборът на армията ДНА също участва в градското първенство. Най-голяма роля за футбола в града изиграват два тима: „Червено Знаме“ и „Динамо“. Те се състезават в по-горни дивизии, докато останалите клубове се задоволяват само с градското първенство. През [[1950]] г. „Динамо“ е включен в състава на [["Б"„Б“ Професионална футболна група|Южната „Б“ РФГ]]. Въпреки че завършва на 6-о място със 17 точки и голова разлика 25:33, отборът изпада. През [[1953]] г. се формират пет [["Б"„Б“ Професионална футболна група|„Б“ групи]] и отборът на „Червено знаме“ е в [["Б"„Б“ Професионална футболна група|Югоизточната]]. Съществуването на ДСО продължава до [[1957]] г., когато е взето решение да се формират физкултурни дружества. В Пазарджик това става като „Червено знаме“ се преименува и преобразува във физкултурно дружество „Георги Бенковски“, а „Динамо“ става физкултурно дружество „Васил Левски“. „Бенковски“ участва в Южната „Б“ група, докато „Левски“ се състезава в „А“ Окръжна. Това продължава до [[31 юли]] [[1959]] г., когато двете дружества се обединяват, за да формират един отбор „Христо Ботев“.

След 1959 г. отборът на „Ботев“ Пазарджик се състезава сравнително успешно в състава на Южната „Б“ РФГ. През [[август]] [[1957]] г. за нуждите на клуба е построен нов стадион: „Любен Шкодров“. В началото на 60-те в Пазарджик развитие получава работническият спорт. Към предприятията в града се създават футболни отбори. Най-успешен е този към Акумулаторния завод: „Искра“, който успешно се представя в първенствата и участва в надпреварата за купата на страната. Отборът на „Ботев“ първоначално играе с червено и бяло, а емблемата е буквата Б в кръг. През [[1966]] г., когато отборът влиза в [["Б"„Б“ Професионална футболна група|„Б“ група]] екипите са раирани и са в жълто и черно или червено и черно.

През 2000 г. отборът се обединява с [[Искър (София)|ФК „Искър“ (София)]] и за трети път в своята история след спечелен бараж се класира за „А“ РФГ. Отборът е наричан „Хебър-Искър“, ПФК „Хебър 1920 и завършва сезона на 9-о място. Въпреки доброто представяне, отборът се мести в [[Петрич]] и се преименува на името на местния тим: [[ПФК Беласица (Петрич)|ФК „Беласица“]]. ФК „Хебър“ е принуден да започне от най-ниското стъпало в историята си: [["А"„А“ ОФГ|„А“ ОФГ Пазарджик]], където преди са се обигравали резервните му тимове. Въпреки това „Хебър“ още същата година се класира за Югозападната „В“ група след спечелен бараж. В трета дивизия „Хебър“ играе три сезона и след сезон 2004/05 заема второ място, което му осигурява промоция заради създаването на две „Б“ групи. ПФК „Хебър“ играе в [[Западна „Б“ футболна група|Западната „Б“ група]].

Третото игрище на клуба е стадион „Любен Шкодров“, открит официално на [[4 август]] [[1957]] г. с мача Сборен отбор (Пазарджик) – [[ПФК ЦСКА (София)|ЦДНА (София)]] 0:5 и с мач между ветераните на „Ботев“ (Пазарджик) и „Бенковски“ (Пазарджик) 1:0, игран в две полувремена по 15 минути. Капацитетът му е за 12 000 зрители с 8000 седящи места. Той се намира в парк „Стадиона“ в непосредствена близост до настоящия стадион. Там са се играли повечето мачове на клуба в [["Б"„Б“ Професионална футболна група|„Б“ група]]. През [[1988]] г. е одобрен проект за реконструкция на стадион „Любен Шкодров“ и превръщането му в изцяло футболен. Това предвижда премахване на лекоатлетическата писта и увеличаване на капацитета на стадиона. За тази цел е изграден нов стадион да обслужва нуждите на ФК „Хебър“, докато приключи реконструкцията на стадион „Любен Шкодров“. След 1989 г. пропада този вариант и стадионът тъне в разруха. Той е включен в инвестиционната програма на Община Пазарджик за реконструкция и модернизация.

Четвъртото игрище е завършено през [[1989]] г. Тогава се нарича стадион „Септември“ и е с капацитет 13 128 седящи места. Открит е през същата година на [[26 март]] с мача „Хебър“ – [[ФК Янтра|„Янтра“ (Габрово)]] 1:0, на който са присъствали 15 000 зрители. На [[30 юли]] [[1991]] г. стадионът е преименуван на „Георги Бенковски“, чието име носи и до днес. Това е настоящият стадион на ФК „Хебър“. На този стадион са играни трите сезона в [["А"„А“ ПФГ|„А“ група]]. Той има модерни съблекални, зала за пресконференции, две покрити скамейки за журналисти и гости, съдийска стая и отговаря на всички изисквания за провеждане на футболни срещи.