Още в началото на монашеския си живот Фаустина се разболява. Наставницата ѝ я изпраща с две други монахини на почивка в Сколимов, недалеч от Варшава. Тя разказва: „Тогава попитах Господ Исус за кого трябва да се моля. Той ми отговори, че на следващия ден ще ме накара да разбера за кого да се моля.“ Разказът на Фаустина продължава така: „ Видях„Видях моя Ангел Пазител, който ми заповяда да го следвам. Изведнъж попаднах в едно мъгливо място изпълнено с пламъци и там имаше множество страдащи души. Тези души се молят горещо, но без резултат за тях самите, само ние можем да им помогнем с молитвите си. Пламъците, които ги горяха, не ме докосваха. Моят Ангел Пазител не ме напускаше и за миг. Попитах тези души кое е най-голямото им страдание. Те единодушно ми отговориха, че това е носталгията по Бог. Видях Света Богородица да посещава душите. Тя им носи облекчение. Исках още да говоря с душите, но Ангелът ми даде сигнал за тръгване. Ние излязохме от този болезнен затвор. В сърцето си чух глас, който ми каза: „Моето милосърдие не иска това, но справедливостта го изисква.“ От този момент съм тясно свързана със страдащите души от чистилището“ (Дневник,20)
