Сенгоку

Сенгоку (на японски: 戦国時代 – букв. „Период на воюващите държави“) е период от японската история, характеризиращ се с безспирна гражданска война, обществени размирици и политически интриги и обхващащ периода от 1467 до 1615 г.

Периодът настъпва с избухването на Ониновата война през 1467 г., вследствие на която рухва феодалната система в Япония под управлението на шогуната Муромачи. Различни самурайски военачалници и кланове се борят за контрол над Япония в образувалия се вакуум на власт, докато групите ико-ики се надигат в борба срещу самурайското управление. Пристигането на европейците в Япония през 1543 г. въвежда аркебуза в местното военно дело и Япония слага край на статута си на васална държава на Китай през 1549 г. Ода Нобунага разпуска шогуната Муромачи през 1573 г. и започва война за политическо обединение чрез сила, но е предаден от хората си и е убит през 1583 г. Наследникът му, Тойотоми Хидейоши, завършва кампанията му за обединение на Япония и консолидира властта си чрез многобройни влиятелни реформи. Хидейоши предприема нахлуване в Корея през 1592 г., но в крайна сметка се проваля и уронва престижа си преди да умре през 1598 г. Токугава Иеясу измества от трона младия син и наследник на Хидейоши, Тойотоми Хидейори, след битката при Секигахара през 1600 г. и възстановява феодалната система под управлението на шогуната Токугава. Периодът Сенгоку приключва, когато лоялистите на Тойотоми са победени след обсада на Осака през 1615 г.

Периодът Сенгоку е наречен от японските историци по подобие на иначе нямащия връзка с него период на воюващите държави в Китай. През него, търговията и градовете бележат рязко развитие.