Гражданите на Кале: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Boykotk (беседа | приноси)
м Допълване съдържанието в раздел →‎Предистория: съгласно информацията в английската версия.
Ред 17:
== Предистория ==
[[Обсада на Кале (1346)|Обсадата на Кале]] през 1346 г. е епизод от Стогодишната война. За да спасят града си по време на обсадата на англичаните, един от богатите граждани на града, както и други граждани по ризи, боси само с въжета около вратовете си трябва да изнесат ключовете на града на Кале. Така спасяват от гладна смърт съгражданите си.
 
През 1346 г. английският крал Едуард III, след победа в битката при Креси, обсажда Кале, докато френския крал Филип VI заповядва на града да издържи на всяка цена. Филип VI не успява да вдигне обсадата и гладът в крайна сметка принуждава града да се предаде.
 
Летописецът Жан Фруасар (ок.1337 - ок.1405) разказва следната история за случилото: Едуард предложил да пощади хората в града, ако шестима от неговите водачи се предадат, за да бъдат екзекутирани. Едуард поискал да излязат с примки около вратовете и да носят ключовете от града и замъка. Един от най-заможните от градските водачи Евстахий де Сен Пиер се явил доброволно първо, а към него се присъединили още петима граждани (бюргери).  Сен Пиер повел доброволците до градските порти. Именно този момент и тази трогателна смесица от поражение, героична саможертва и готовност да посрещне неизбежна смърт, Роден е запечатил в своята скулптура.
 
Според историята на Фруасар, бюргерите очаквали да бъдат екзекутирани, но животът им бил пощаден чрез намесата на кралицата на Англия Филипа от Ено, която убедила съпруга си да прояви милост с мотивите, че смъртта им ще бъде лошо знамение за нейното неродено дете.  (Синът й Томас от Уиндзор живял само една година). Други историци смятат, че епизодът може да е бил част от предварително уреден политически театър.
 
== История ==