Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии

Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система„Система на трансценденталия идеализъм"идеализъм“''. Заедно с Хегел издават ''"Критическо„Критическо списание за философия"философия“'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.

Може би както никой друг философ, Шелинг започва да публикува значителни произведения още в юношеските си години и бързо се налага на вниманието на съвременниците си. Към най-ранните му творби, написани под силното влияние на Фихте, спадат „За възможността на една форма на философията изобщо“ („Über die Möglichkeit einer Form der Philosophie überhaupt“, 1794), „За„аза“„За „аза“ като принцип на философията“ („Vom Ich als Prinzip der Philosophie“, ' 1795), „Философски писма за догматизма и критицизма“ („Philosophische Briefe über Dogmatismus und Kritizismus“, 1796) и др. Като разчупва рамките на субективния идеализъм на Фихте, Шелинг развива своя натурфилософия в „Идеи за една философия на природата“ („Ideen zu einer Philosophie der Natur“, 1797), „За световната душа“ („Über die Weltseele“, 1798), „Първи проект за една система на натурфилософията“ („Erster Entwurf eines Systems der Natuiphilosophie“, 1799) и др. Своеобразен синтез, взаимопроннкване на фихтеанството и натурфилософията, е „Система на трансценденталния идеализъм“ („System des transzendentalen Idealismus“, 1800). C „Изложение на моята философска система“ („Darstellung meines Systems der Philosophie“, 1801) Шелинг навлиза истински в своята философия на тъждеството, разработена също в „Бруно, или за божествения и естествения принцип на нещата“ („Bruno oder über göttliche und natürliche Prinzip der Dinge“, 1802), „Лекции за метода на академичното обучение“ („Vorlesungen über die Methode des akademischen Studiums“, 1803), в издаването на Шелинг и Хегел „Критическо списание по философия“ („Kritisches Journal der Philosophie“, 1802-1803), в лекциите по философия на изкуството и др. След раздялата с Хегел през 1803 г. във философското мислене на Шелинг започват лека-полека да се налагат упадъчни тенденции, той попада под влиянието на Бьоме и Баадер и в последна сметка завършва със своята философия на митологията и откровението. В тази поредица могат да се споменат неговите работи „Философия и религия“ („Philosophie und Religion“, 1804), „Философски изследвания за същността на човешката свобода“ („Philosophische Untersuchungen über das Wesen der menschlichen Freiheit“, 1809), „Ерите на света“ („Die Weltalter“, 1803), „За божествата на Самотраки“ („Über die Gottheiten von Samothrake“, 1815), „Антропологичната схема“ („Das anthropologische Schema“, 1840) и други.