|
== Произношение ==
Хан управлява [[ханство]] (понякога се произнася ханат ''''от монголски: хаант, хаант''''). В [[монголски език]], "хан"„хан“ се произнася също с двойно "а"„а“ като "хаан"„хаан“. Хаант означава "с„с хаан,"“ като "ханска [[нация]]" или "нация с хан" или ханство. Когато е уместно като владетел на монархията, хан се превежда също като [[монарх|цар]] или [[принц]], макар и неправилно.
== Владетели, ханове и династии ==
Първоначално хановете са оглавявали относително малки племенни образувания, обикновено живеещи в или в близост до по-голямата евразийската степ, за разлика от почти безкрайното шествие на номадските народи, посочени в историята на съседните уседнали региони, предимно в [[Европа]] и [[Далечен Изток|Далечния изток]].
Един от най-ранните показателни примери за такива княжества в Европа е [[Първа българска държава|Дунавска България]] (най-вероятно също като [[Стара Велика България]]), управлявана от хан или кан най-малко от 7-и до 9 век. Следва да се отбележи, че титлата "хан"„хан“ не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единствено подобна титла, открита дотогава, е „канасубиги” и се среща само в надписите на трима последователни български владетеля, а именно [[Крум]], [[Омуртаг]] и [[Маламир]] (дядо, син и внук). В Първата българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан"„хан“ като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "кан„кан Паган"Паган“, в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар"„главатар“ или "принц"„принц“ на славянски език. Сред най-известните български ханове са: хан [[Кубрат]], основател на Велика България; хан [[Аспарух]], основателят на Дунавска България (днешна България); хан [[Тервел]], известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява„спасява Европа"Европа“; хан Крум "Грозни"„Грозни“. "хан"„хан“ е официалното име на българския владетел до 864 г., когато княз [[Борис I]] приема [[християнство]]то.
[[Файл:East-Hem 1200ad.jpg|мини|300px|[[Евразия]] преди нашествието на монголите, c. CE 1200.]]
|
