Уикипедия

Родос: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Ред 26:
 
== История ==
Островът е обитаван от хора още през [[неолит]]ния период, но много малко е останало от тази култура. През 16ХVІ век пр.н.е. [[Минойска цивилизация|минойците]] пристигат на острова. През 15ХV век пр.н.е. [[ахейци]]те го завладяват острова. Островът започва до процъфтява през 11ХІ век пр.н.е. при идването на [[дорийци]]те. Именно дорийците по-късно построяват трите важни града Линдос, Ялисос (Трианда) и Камирос, които заедно с [[Кос (остров)|Кос]], [[Книдос]] и [[Халикарнас]] образуват [[Дорийски хексаполис]] – федерация от шест града.
 
В една ода на [[Пиндар]] се казва, че островът е роден от съюза на бога слънце [[Хелиос]] и нимфата [[Рода]]. Градовете били наименувани на техните трима синове. ''Рода'' е вид цвете – розов [[хибискус]], разпространено естествено на острова.
 
Островът е опустошен от [[Персия|персийцитеперсите]], които през 478 пр.н.е са победени от атиняните и градовете в Родос се присъединяват към [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]]. Когато избухват [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]] през 431 пр.н.е, Родос запазва своя неутралитет, въпреки че остава член на Делоския морски съюз. Войната продължава до 404 пр.н.е, но по това време Родос се оттегля изцяло от конфликта и решава да поеме по свой собствен път.
 
През 408 година пр.н.е. градовете на острова формират единна територия, със столица град Родос, разположен в северния край на острова. Строежът на столицата се надзирава от известния атински архитект [[Хиподам Милетски]]. Пелопонеските войни така изтощават цялата гръцка цивилизация, че тя става лесна мишена за нашествия. През 357 година пр.н.е. островът е покорен от цар [[Мавзол]] от [[Халикарнас]], а след това пада под властта на [[Персия|персийците]] (340 г. пр.н.е). За голямо облекчение на гражданите на Родос, персийското управление е кратко и островът става част от разрастващата се империя на [[Александър Македонски]], след като той побеждава персийците.
[[Файл:Rhodes0211.jpg|мини|200px|Родоският колос]]
 
След смъртта на Александър Велики неговите военачалници се състезават за контрола над империята. Трима от тях, [[Птолемей I Сотер|Птолемей]], [[Селевк I Никатор|Селевк]] и [[Антигон I ЕдноокиМонофталм|Антигон]], го наследяват и си разделят империята. Родос си създава здрави търговски и културни връзки с [[Птолемей I Сотер|Птолемей]] в [[Александрия]]. Заедно те образуват родоско-египетски съюз, който контролира търговията в Егейско море през 3 век пр.н.е. Градът се превръща в морски, търговски и културен център и неговите монети циркулират почти навсякъде в Средиземноморието. Неговите известни школи по философия и наука, литература и реторика, делят преподавателите си с Александрия.
 
През 305 г. пр.н.е. [[Антигон I ЕдноокиМонофталм|Антигон]], заедно със своя син [[ДимитрийДеметрий I МакедонскиПолиоркет|ДимитрийДеметрий]] обсаждат Родос в опит да разрушат съюза му с Египет. [[ДимитрийДеметрий I МакедонскиПолиоркет|ДимитрийДеметрий]] създава огромни обсадни оръдия. Въпреки това през 304 пр.н.е., след една година обсада, той отстъпва и подписва мирно споразумение, оставяйки след себе си голямото военно снаряжение. Родосците продават оръжията и със събраните пари издигат статуя на техния бог слънце [[Хелиос]], сега известна като [[Родоския колос]].
 
През 205 година пр.н.е. [[Филип V Македонски]] прави опит да подчини Родос, но претърпява поражение в продължилата до 200 г. пр.н.е. [[Критска война]]. През 164 г. пр.н.е. Родос подписва споразумение с Рим и става главен учебен център за римските аристократични фамилии. Първоначално градът е важен съюзник на Рим и се ползва с множество привилегии, но по-късно ги губи.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Родос“.