Уикипедия

Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?м?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|...
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\b(Н|н)ю[\- \–][Йй]оркск(а(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1юйоркск\2, - „ + „)
Ред 61:
През 1907, църквите на чернокожите започват да се местят към града. Епископалната църква „Св. Филип“, от една страна закупила сгради на няколко пресечки на западна 135-а улица, за да бъдат наемани от членовете на тяхното братство. По време на Първата световна война, Афроамерикански работници били дейно вербувани да напуснат южните щати за да работят във фабриките на север, чийто персонал бил намалял заради войната. Толкова много хора пристигнали, че „заплашвали съществуването на някой от водещите производители в Джорджия, Флорида, Тенеси и Алабама“. Много от тях дошли и в Харлем. До 1920 г. Централен Харлем бил предимно заселен с Афроамериканци и до 1930 г. те живеели на 110-а улица, чак толкова на юг, колкото е Сентръл Парк. Експанзията била поддържана преди всичко от нарастващия поток на чернокожи от средния запад. Особено Вирджиния, Юта, Северна Каролина и Джорджия. Докато чернокожите настъпвали все по-навътре, местното население бягало; между 1920 и 1930 година 118 792 бели напуснали квартала и 87 417 Афроамериканци дошли.
 
Между 1907 и 1915 някои от белите, родом от Харлем устояли на промяната в квартала, особено когато Афроамериканското население започнало да се тълпи западно от Ленъкс авеню, което служело като неформален разделител до ранните години на ХХ век. Някои сключили пактове да не продават или да не дават под наем на Афроамериканци. Други се опитали да си купят имоти и да изгонят Афроамериканските наематели, но „ Афроамерикан„Афроамерикан реалти компани“ им отвърнала със същото, закупувайки други имоти и изгонвайки белите. Те от своя страна опитали да убедят банките да отказват ипотечен заем на афроамерикански купувачи, но те скоро се предали. От 1920 г. нататък централен Харлем бил изцяло общност на Афроамериканци.
 
Наемането на афроамериканци Нюйоркчани традиционно се превърнало в нещо като черен бизнес, включващ също така чистене по домовете и различни видове ръчна работа, което не било добре прието от някои етнически групи или накратко казано индустриалците изцяло напуснали Ню Йорк. Развлекателната индустрия била един от най-големите наемодатели в Харлем, но от друга страна била подпомагана от доходите на по-заможните бели, чиято общност чувствително намаляла след харлемските бунтове през 1935 г. и която почти изцяло спряла да се заселва в Харлем след втората поредица размирици през 1943 г. Много харлемисти си намерили работа в армията или в бруклинските корабостроителници по време на Втората световна война, но квартала отново бързо западнал щом войната приключила.
Ред 98:
Театър Аполо отворя врати на 125-а улица на 26 януари 1934 година. Зала за танци „Савой“, на Ленъкс Авеню, била уважавано място за танцуване на суинг и била обезсмъртена в популярната за онзи период песен „Отбивайки се в Савой“ През 1920 – 1930 г. между Ленъкс и 7-о авеню в Централен Харлем работели над 125 развлекателни места включително контрабандни заведения, винарски изби, кафенета, таверни, ресторанти, закусвални, салони за почивка, театри, танцувални зали и барове. Макар и музикантите и писателите от Харлем като цяло да са добре запомнени, общността също е давала подслон на много актьори и театрални компании. През 1936 г. Орсън Уелс продуцира известния си черен „Магбет“ в театър „Лафает“ в Харлем. Големи театри от края на XIX началото на ХХ век били събаряни или превръщани в църкви и в гетото липсвало постоянно място за представления до създаването на театър „Гейтхаус“.
 
След Втората световна война Харлем престава да бъде дом за мнозинството ню-йоркскинюйоркски афроамериканци, но си остава културна и политическа столица на афроамериканския Ню Йорк. Характерът на общността се променя в годините след войната, тъй като средната класа афроамериканци напуска и се установява във външните предградия, главно Куинс и Бруклин. Процентът на афроамериканци в Харлем достига своя връх през 1950 г. – 98,2%. След това испанците и впоследствие белите вдигат техния дял.
[[Файл:Church of the nazareth.jpg|мини|210px|Църквата „Назарет“ на 144 улица и терасата „Хамилтън“. Сградата представлява изгорена до основи постройка.]]
 
Ред 104:
 
=== Престъпност ===
Харлем отдавна е свързан с престъпност. През 20-те години италианската и еврейската мафия играели главна роля в клубовете, предназначени само за бели, и в долнопробните заведения с предимно бели посетители. Мафиотът Дъч Шулц контролирал производството и разпространението на целия алкохол в Харлем през 1920 г. Афроамерикански гангстери се занимавали предимно с политически рекети, известни още като „игра на числата“. Това била схема за залагания подобна на лотарията, която можела да се играе незаконно на безброй места около Харлем. До 1925 г. в квартала имало 30 черни застрахователни банки, като някои от тях били достатъчно големи, за да прибират залозите на разстояние от 20 пресечки или 3 – 4 авенюта. До началото на 50-те години разиграваните пари нараснали на милиарди долари и служителите на реда били дълбоко корумпирани от взимане на подкупи от босовете. Шефовете станали финансови източници, осигуряващи капитал за тези, които не били достатъчно годни, за да си го получат от традиционните финансови институции, и освен това инвестирали в законен бизнес и частна собственост. Популярността на „играта на числа“ била засенчена от създаването на Ню ЙоркскатаНюйоркската лотария, която давала по-големи суми и била законна. Статистиките от 1940 г. показват, че над 100 убийства се извършват за година в Харлем, но изнасилванията били рядкост. До 1950 г. всички бели напуснали Харлем и до 1960 г. средната класа на Афроамериканците изчезнала. В същото време контролът на организираната престъпност преминал от Еврейските и Италиански синдикати и в ръцете на местните Афроамериканци, Пуерторикански и Кубински групи.
 
По време на бунтовете от 1964 г. процентът на наркозависими в Харлем бил 10 пъти по-висок от нормалния за Ню Йорк, 12 пъти по-висок от този за Щатите като цяло. От 30 000 наркозависими, живеещи в Ню Йорк, от 15 000 до 20 000 били от Харлем Убийствата нараснали 6 пъти. Половината от децата в гетото израствали без един родител или оставали сираци и липсата на надзор допринесла за развитието на детската престъпност. Между 1950 г. и 1960 г. инжектирането на хероин добило широка популярност. През 1980 г. употребата на кокаин станала широко разпространена, което се разглеждало като вторична престъпност, тъй като зависимите крадели, за да могат да си плащат дозите, а дилърите често водели борби за продажби в определени райони.
Ред 110:
=== Политика и активизъм ===
[[Файл:Flag of the UNIA.svg|мини|210px|Червено-черно-зеленият флаг на „Асоциацията за универсално чернокожо усъвършенстване“]]
„Асоциацията за универсално негърско усъвършенстване“ станала активна в Харлем през 1910 г., а „Националаната асоциация на Маркус Гарви за подобряване на негърското население“ – през 1916. НАРЧ скоро се превърнала в най-голямата в страната. Активистът А. Филип Рандълф живеел в Харлем и публикувал радикалното списание" Предвестникът" от 1917. Първата активна дейност на Афроамериканците да променят ситуацията в квартала със собствени усилия, назрява по време на Голямата депресия с движението "Не„Не купувай от там, където не можеш да работиш "“. В края на краищата това била успешна кампания за принуждаване на магазините на 125-а улица да наемат чернокожи за служители. Бойкотите били организирани главно от „Гражданската лига за честна игра“ през юни 1934 срещу универсален магазин „ Блумщаин“„Блумщаин“ на 125-а улица. Магазинът скоро се съгласил да подобри интеграцията в персонала си. Този успех насърчил живеещите в Харлем, и протестите продължили под друго водачество, включително това на проповедника и по-късно конгресмен Адам Клейтън Пауъл младши, виждайки шанса да променят практиките за назначаване в други магазини на служители, да подобрят наемането на повече черни работници или наемането на членове от определени протестиращи групи. През 1935 бил първият от 5те бунта в Харлем. Инцидентът започнал с (лъжлив) слух, че момче е хванато да краде от магазин на 125-а улица и е било убито от полицията. Когато това приключило, 600 магазини били ограбени и трима мъже починали.
 
Същата година се сблъскала с интернационализма в политиката относно Харлем като харлемистите отговорили на италианската инвазия от Етиопия, организирайки големи митинги, подписвайки петиции и пращайки молби до „Лигата на нациите“. Черните харлемисти успели да се вмъкнат в избирателната политическа структура на Ню Йорк, като това започнало през 1941 с избирането на Адам Клейтън Пауъл младши в Градския съвет. Той бил лесно избран и за конгреса, когато конгресния окръг бива преместен в Харлем през 1944 г., оставяйки поста си в Градския съвет да бъдат спечелен от друг черен харлемист, Бенджамин Дж. Дейвис. Политическата сила на Харлем скоро отслабнала след като Клейтън Пауъл Младши прекарвал повече време във Вашингтон или на вилата си в Пуерто Рико и когато Дейвис бил арестуван през 1951.
Ред 140:
* Медицинско училище и болница „Монт Синай“
* „Музеят на квартала“
* Ню ЙоркскиНюйоркски музей
* Зала за танци „Савой“ (не работи)
* Улица „Стривър“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Харлем_(Ню_Йорк)“.