Харолд I: Разлика между версии

28 байта добавени ,  преди 2 години
м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
({{обработка|форматиране, изчистване на машинен превод}})
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
Син [[Кнут Велики|Кнуд Големите]] и Ælfgifu Нортхемптън, Харолд е избран за регент на Англия след смъртта на баща си в 1035. Той трябваше първо да управляващата Англия на мястото на брат си Хардакнут, който остана в Дания заради бунт в Норвегия, който беше свален от брат си Свейном. Въпреки че Харолд е искал да бъде цар с 1035, Æthelnoth, архиепископ Кентерберийский, отказва да го направи. Той не беше до 1037, че Харолд, Поддържани граф Леофрик и много други, е бил официално провъзгласен за крал. През същата година Харолд две стъпки-братя Едуард и Алфред се завръща в Англия със значителна военна сила, Алфред е бил заловен в граф Годвином, които го заловиха и представено в съпровод на хора, верни на Harefoot. По пътя за Ели той е заслепен и скоро умира от раните си.
 
Харолд починал през 1040 г., той е правила само пет години, брат му Хардакнут скоро се върна и взе кралство мирно. Харолд първоначално са погребани в Уестминстър, но Хардакнут е тялото му се влачат и хвърлен в "фън"„фън“ (канализация), а също и след това хвърлен в Темза, но след кратко време се качват рибар, веднага предприети за Датчани, били с чест погребани от тяхното гробище в Лондон.
 
== Бащинството ==
Иън Хауърд отбелязва, че Кнут вече е оставил трима синове: Свен, Харолд, и Хардакнут. В ''възхвалява Emmae Reginae'' също описва [[Едуард Изповедник]] и Алфред Aetheling като синове Канута, въпреки че е модерен термин ще бъде такава стъпка синове. Харолд може да претендира за regency и тиранията, защото той е единственият от петте, които съществуват в Англия през 1035. Хардакнут е управляващ в Дания, Svein трябваше да се присъедини към нея след неговото отлагане от норвежкия престол, докато Едуард и Алфред са в Нормандия. Харолд можел да царува в името на своите липсващи братя, с Эммой соперничая си кандидат за regency.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
 
В ''англо-саксонските дневника'' игнорира съществуването на Svein, или си претенции за трона, който Хауърд разглежда като свидетелство за относителната елементи са ненадеждни, не дава пълна картина. В "кръг„кръг на земния"земния“ от [[Снуре Стурлусон|Снорри Стурлусон]] твърди, че Svein и Хардакнут се съгласиха да си поделят кралството между тях. Това споразумение ще се включи в Дания и (вероятно) на Англия. Снорри, цитиран от стари източници по темата и може да бъде запазване на ценни данни.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
 
== На управителния съвет ==
<ref name="O'Brien4">[http://books.google.gr/books?ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&hl=el&id=V56rCRrxDv8C&dq=Harefoot+death&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 169]</ref>
 
Първоначално [[Кралство Англия]] е разделена между две единокровными братя. Харолд управлявана от областите на север от [[Темза|река Темза]], с подкрепата на местната аристокрация. Южно благородство под Годуин и Ема още управлява в името на липсващия Хардакнут. В ''англо-Саксонская Хроника'' съобщава, че Годуин и водещ на хората Уесекс против господството на Харолд "''...колко дълго, тъй като те биха могли, но те нищо не можаха да се направи срещу него. "''<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> север-поне на Харолд страна, в съответствие с условията на сделката, че Годуин е част от Ема се установява в [[уинчестър]], с Хардакнут всички хускарлы. Харолд скоро "изпрати„изпрати и взе от нея всичко най-съкровищата"съкровищата“ Кнуд Велики<ref name="Stenton">Frank Stenton, ''Anglo-Saxon England'', Oxford University Press (1998 paperback), pages 420–421; quoted segments from the ''Anglo-Saxon Chronicle''.</ref>
 
Положението не можеше да продължи дълго, и в края на краищата Годуин се прехвърлих на другата страна. Уилям Malmesbury твърди, че Годуин е поразен "''във властта и в цифри"'' на Харолд.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> В 1037 година, Ема Нормандия избягал в [[Брюге|Брюж]], Flandres, и Харолд „е навсякъде избран за крал"крал“.<ref name="ASC">''The Anglo-Saxon Chronicle'', 1035–40, M. Swanton translation (1996).</ref> тези събития са неясни. За сметка На ''англо-саксонския начин'', версия E, скачане с Харолд да бъде само регент Харолд-единственият крал. Варианти C и D дори не прави разлика между двете фази. Иън Хауърд теоретизирует за това, че смъртта Svein Кнутссон може да засили Харолд позиция. Той измина пътя от втория оцелял син на Камшика към старши живеят, с Хардакнут все още няма и не натискате го претенции за трона.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
 
Харолд себе си няколко туманна; историк Франк Стентън вероятно смята, че майка му Ælfgifu е "истински„истински владетел на Англия"Англия“ за част или за цялото си управление.<ref>Stenton, page 421.</ref> Кели Девриз посочва, че по време на [[Развито Средновековие|високо Средновековието]], царска династия в [[Северна Европа]] се дължи на военна мощ. Най-възрастният син на краля може да има превантивна право на наследство, но все още губи трона на по-малкия си брат или други девойки ищецът, отличаващ се с по-голяма военна подкрепа. Харолд успя да завладее трона срещу горския изисквания Хардакнут на пътя. На 11 век предлага и други подобни примери. Магнус аз съм от Норвегия (години 1035-1047), който не е бил полеви командир, царува повече от десет години, когато чичо му [[Харалд III|Харалд Hardrada]] (правила 1047-1066), оспорва властта му. С Харальдом е известен генерал, изявлението му се сложи край на Магнус управителния съвет по-рано. [[Балдуин VI (Фландрия)|Болдуин ВИ, граф Де]] (правила 1067-1070) действително е наследен от брат му [[Роберт I (Фландрия)|Робърт I]] (правила 1071-1093), а не на собствените си синове. [[Робер II (Нормандия)|Робърт Curthose]], херцог на Нормандия (години 1087-1106) са загубили трона на Англия за своите по-малки братя [[Уилям II (Англия)|Вилхелм II]] (правила в 1087-1100) и [[Хенри I (Англия)|Хайнрих I]] (правила в 1100-1135).<ref name="DeVries">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, p. 40]</ref>
 
С [[Кралство Англия]] почти принадлежи на Гарольду, Хардакнут не можех дори да се обърне, без да се осигури достатъчна военна сила. Решението му да остане в Дания, може би, се посочва в него няма достатъчно подкрепа, въпреки че той със сигурност да чакат удобен случай, за да категорично да заявят своите притязаниях и сваляне на съставните си брат.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> Харолд правила като единствен цар от 1037 до 1040.<ref name="Douglas">[http://books.google.gr/books?ei=TtirT7LsMOml4gTEnZzOCQ&hl=el&id=zSJnMdalm1cC&dq=Harthacnut+%22poisoning%22&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false Douglas, William The Conqueror: The Norman Impact Upon England, pp. 163–164]</ref> има няколко запазени документи за събития на царуването му. В ''англо-саксонските хроника'' обхваща предимно църковни въпроси, като например смъртта и назначения на епископите и архиепископов. Има, обаче, записи за една караница между англосаксами и Уелс 1039. Тези жертви са били Eadwine (Едвин), брат Леофрик, граф Мерсии, Thurkil, и Ælfgeat. Но няма други подробности по отношение на това събитие. Също 1039 г., има спомени за великия Гейл, отново без подробности.<ref name="O'Brien5">[http://books.google.gr/books?id=V56rCRrxDv8C&pg=PA186&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CFAQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 186]</ref><ref name="Swanton">[http://books.google.gr/books?id=f8B4NAl2r48C&pg=PA160&dq=1039+great+gale&hl=en&sa=X&ei=kF6uT-XJObD54QS216inCQ&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q=1039%20great%20gale&f=false Swanton, The Anglo-Saxon Chronicle, p. 160]</ref>
В ''възхвалява Emmae Reginae'' твърди, че Харолд самият той подлъгва ги в Англия, като им изпраща подложное писмо, уж написано Эммой. В писмото се съобщава, че двамата осъдени на Харолд поведение срещу нея, и призова за отчуждения синове да дойдат и да я защити. Барлоу и други съвременни историци подозират, че това писмо е автентично.<ref name="DeVries4">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, p. 81, note 32]</ref> Ян Хауърд твърди, че Ема няма да участват в основен политически маневра ще бъде "''извън характер за нея"'', и възхвалява, вероятно се опита да се прикрие своята отговорност за грешка.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref> Уилям Жюмьежа съобщава, че по-рано през 1036 г. Едуард проведе успешно нападение на [[Саутхамптън|Саутхемптън]], след като успя да удържи победата срещу силите, оборонявших град и после отново в Нормандия "''е богато отрупани с плячка"''. Но бързото отстъпление потвърждава Уилям оценка, че Едуард ще се нуждаят от голяма армия, за да сериозно да претендират за трона.<ref name="DeVries3">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 79–81]</ref>
 
С един бодигард, според ''англо-саксонски дневника'', Ælfred решил да посети майка си, Ема, в Уинчестере, но той може да е извършил това пътуване по причини, различни от събиране на семейството. Като "бълбукането„бълбукането е много в полза на Харолд"Харолд“, за посоката на Годуин (сега, очевидно, на страната на Харолд Harefoot), Ælfred попадна в плен. Годуин е бил заловен и отведен придружител от хора, верни Harefoot. Той е бил отведен от кораба в [[Или|Ели]], заслепен на борда. Той умира през или скоро след него, поради тежестта на нараняването му охрана същия начин лекуват. Събитието ще бъде по-късно се отрази на отношенията между Едуард и Годвином, Изповедник Годуин държи отговорен за смъртта на брат си.<ref name="Douglas">[http://books.google.gr/books?ei=TtirT7LsMOml4gTEnZzOCQ&hl=el&id=zSJnMdalm1cC&dq=Harthacnut+%22poisoning%22&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false Douglas, William The Conqueror: The Norman Impact Upon England, pp. 163–164]</ref><ref name="Stenton">Frank Stenton, ''Anglo-Saxon England'', Oxford University Press (1998 paperback), pages 420–421; quoted segments from the ''Anglo-Saxon Chronicle''.</ref>
 
Неуспешен инвазия показва, че Харолд Harefoot, като син и наследник на Камшика, е получил подкрепата на англо-датската аристокрация, която брутално се отхвърли претенциите на Ælfred, Едуард, и (разширяване) в Aethelings. В къщата на Уесекс губи подкрепа сред благородниците на Кралството.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref> той може да бъде поднесена и като повратна точка в борбата между Харолд и Ема, които са довели до Emme изгнание.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
 
=== Смъртта ===
Харолд е починал в [[Оксфорд]] 17 март 1040 на сравнително млада Възраст-24,<ref name="ASC">''The Anglo-Saxon Chronicle'', 1035–40, M. Swanton translation (1996).</ref> както Хардакнут е да се подготви сила инвазия датчан, и е погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].<ref name="Bolton">Tim Bolton, [http://www.literarydictionary.com/php/stopics.php?rec=true&UID=1667 "Reign of King Harold Harefoot"], ''The Literary Encyclopedia'', 5 май 2006.</ref> тялото му беше впоследствие эксгумируют, обезглавен и хвърлен в блатото, граничещи с [[Темза|река Темза]], когато Хардакнут се на трона през юни 1040.<ref>This may have been motivated partly in response to the murder of Alfred, Harthacnut's half-brother, and partly for his perceived theft of the crown.</ref> тялото е впоследствие възстановени на рибарите, както и на местно лице на датчаните reportly е перезахоронить в местното гробище в Лондон.<ref name="Mason, Shoemaker">[http://books.google.gr/books?id=IPhC5mlZQb4C&pg=PA39&dq=Harefoot+death&hl=el&sa=X&ei=7MOsT-nzGajd4QTxjK32Cw&ved=0CFUQ6AEwBg#v=onepage&q&f=false Mason and Shoemaker, The House of Godwine, pp. 39–40]</ref> корпус в крайна сметка бе погребан в църквата на [[Уестминстър (район в Лондон)|град Уестминстър]], което е достойно за името на Св. Климент от датчан.<ref name="Saturday Review">[http://books.google.gr/books?id=Gow_AQAAIAAJ&pg=PA121&dq=St.+Clement+Danes+Harefoot&hl=el&sa=X&ei=gGitT_bxG8TN4QSQlLmuDA&ved=0CFgQ6AEwBg#v=onepage&q=St.%20Clement%20Danes%20Harefoot&f=false Saturday Review, article Saint Clement Danes, page 121.]</ref> противоречив сметка в ''Knýtlinga сага'' (13 век) съобщава Харолд погребан в града Morstr, заедно със своите доведени брат Хардакнут и баща им Кнуд. Докато посочени като много градове в текста, повече нищо не е известно Morstr.<ref name="Fjalldal">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, pp. 50–53]</ref><ref name="Fjalldal2">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, p. 23]</ref> Време "кръг„кръг на земния си"си“ изпълнител на [[Снуре Стурлусон|Снорри Стурлусон]] предава Харолд Harefoot погребан в [[уинчестър]], отново заедно и Морков Хардакнут.<ref name="Fjalldal">[http://books.google.gr/books?id=paq91FA5fu8C&pg=PA53&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CDwQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Fjalldal, Anglo-Saxon England in Icelandic Medieval Texts, pp. 50–53]</ref><ref name="Heimskringla">[http://www.wisdomlib.org/norse/book/heimskringla/d/doc5554.html Heimskringla, Saga of Magnus the Good, part 18]</ref>
 
Причина за смъртта на Харолд сигурно. Катрин Холман атрибути смърт в "''мистериозна болест"''.<ref name="Holman">[http://books.google.gr/books?id=H_5shMg3SVQC&pg=PA94&lpg=PA94&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&source=bl&ots=WKkuGAOagp&sig=sDq2XoiVkVCuwmQvTgtVJL-DWB8&hl=el&sa=X&ei=Nc-rT_rTM6PP4QS-86HlCw&ved=0CE8Q6AEwAA#v=onepage&q&f=false Holman, The Northern Conquest, pp. 93–94]</ref> в англо-саксонските Флаг атрибути болест на божествения съд. Харолд беше по докладите се твърди, сандвич за себе си, като по този начин лишава монаси [[Крайстчърч, Дорсет|Крайстчърч]]. Харолд се описва, като лежеше болен и отчаян в [[Оксфорд]]. Когато монасите дошли до него, за да разрешат спора, поради Сандвича, той "''лежи и отглеждат черно, както казваха те"''.<ref name="Robertson">[http://books.google.gr/books?id=zGGPx-41OtgC&pg=PA174&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CDoQ6AEwAA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false Robertson, Anglo-Saxon Charters, pp. 174–177]</ref> В рамките на събитието бе спор между Крайстчерчем и Св. Августин абатства, които са заловени от местния пътуване в името на краля. Малко внимание се обърне на болестта на краля. Хариет о ' Брайън смята, че е достатъчно да се отбележи, че Харолд е умрял от естествени причини, но не с цел определяне естеството на заболяването. Англо-саксы сами го смятат за елф-изстрел (нападнат [[елфи]]те), ги термин за редица смъртоносни заболявания.<ref name="O'Brien5">[http://books.google.gr/books?id=V56rCRrxDv8C&pg=PA186&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CFAQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 186]</ref><ref name="Robertson">[http://books.google.gr/books?id=zGGPx-41OtgC&pg=PA174&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CDoQ6AEwAA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false Robertson, Anglo-Saxon Charters, pp. 174–177]</ref> Майкъл Евънс отбелязва, че Харолд е само един от няколко младежки царе предварително завладяването на Англия, за да умре, след кратък период на царуването. Други Едмънд аз (години 939-946), Eadred (правила 946-955), Eadwig (правила в 955-959), [[Едмънд II|Едмънд Айронсайд]] (правила 1016), и Хардакнут (правила 1040-1042). Еванс се съмнява, че ролята на краля е опасно в тази епоха, в по-голяма степен, отколкото в периода след завладяването или наследствени заболявания са валидни, тъй като повечето от тези царе са били членове на една и съща линия, дом на Уесекс.<ref name="Evans">[http://books.google.gr/books?id=sgKlKpwa2_kC&pg=PA22&dq=Harold+Harefoot+%22death+of+kings%22&hl=el&sa=X&ei=f3GuT6DNJNLZ4QS57M2OCQ&ved=0CDMQ6AEwAA#v=onepage&q=Harold%20Harefoot%20%22death%20of%20kings%22&f=false Evans, Death of Kings: Royal Deaths in Medieval England, p. 22]</ref>