Хокон V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
 
Ред 30:
През 1273 г., когато по-големият му брат [[Ейрик II|Ейрик II Магнусон]] е издигнат за конунг по волята на баща им, тригодишният тогава Хокон получава титлата „Дук на Норвегия“ и след смъртта на баща им през 1280 г. му е поверено да управлява една обширна част около Осло в Източна Норвегия, както и Ставангер на югозапад, подчинени иначе на брат му Ейрик. След като брат му умира през 1299 г. без да остави мъжки наследник, Хокон го наследява на престола.
 
Управлението му във вътрешнополитически план се характеризирало с енергично ограничаване на правомощията на аристократите и усилване властта на краля. Хокон премахнал титлата "лендман"„лендман“ без да срещне съпротива, тъй като лендманите от доста време представлявали просто големи земевладелци без сериозно влияние понеже в Норвегия нямало обезземлени селяни, които да зависят от лендманите. Дори тези селяни, които не притежавали земя, обработвали земя под аренда на църквата или на лендмана и плащали за това такси, но не били крепостни или зависими от феодала, когото кралят бил освободил от плащане на данъци, но не му бил предоставил права на суверен. По такъв начин лендманите не можели да разчитат на влияние и да представляват конкуренция на конунгите. Норвегия си останала като цяло страна на дребните земевладелци.
Хокон Магнусон останал в историята и като краля изградил най-много укрепени замъци измежду норвежките крале. Освен ''Акерсхюс'', който трябвало да защитава [[Осло]], където Хокон преместил столицата си, той построил също и ''Тюнбергхюс'' в Тьонсберг, където пребивавал временно, ''Бохюслен'' на река Йота Елв и ''Вардьохюс'' на фиорда Варангерфьор като гранична крепост срещу датчаните и руснаците.