Христина Морфова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- й + ѝ ); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 26:
От 1917 до 1931 година е постоянен член на [[Пражка опера|Пражката опера]].<ref name="абаджиев"/> Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на [[Бедржих Сметана]] (Маженка в „[[Продадена невеста]]“, Милада в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в [[Аида|едноименната опера]] на [[Верди]], на Дона Анна („[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]“), Леонора („[[Фиделио]]“), Маргарита („[[Фауст (опера на Гуно)|Фауст]]“ на [[Шарл Гуно|Гуно]]), Виолета в „[[Травиата (опера)|Травиата]]“ на Верди, Мими в „[[Бохеми]]“, Тоска в „[[Тоска (опера)|Тоска]]“ на [[Джакомо Пучини|Пучини]], Сантуца в „[[Кавалерия Рустикана]]“ на [[Пиетро Маскани|Маскани]], Кралицата на нощта във „[[Вълшебната флейта]]“ на [[Моцарт]]. Творчеството ѝ покрива от [[колоратура|колоратурни]] до [[мецосопрано]]ви партии.
 
Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Пеенето ѝ е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа ѝ са пределно изравнени, закръглени, техниката ѝ гъвкава, позволяваща ѝ да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията ѝ са съвършени. Тя умее да прави музика с гласа си. Нейните съвременници казват, че пеенето ѝ е създадено, за да радва ухото, а за самата нея то е било "радостна„радостна необходимост"необходимост“. Често срещаните комплименти звучат така: "гласов„гласов феномен"феномен“, "изумително„изумително дарование"дарование“; "
 
„Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката ѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из „Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта из „Вълшебната флейта“. (Вестник „Райхспот“, 27.02.1916 г., Виена)
Ред 40:
Морфова загива при автомобилна катастрофа край [[Пирдоп]], докато пътува от село [[Баня (област Пловдив)|Баня]] към София, на 1 юни 1936 г.
 
Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща ѝ я вика от Отвъдното. "Имам„Имам лошо предчувствие - Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И интуицията не я излъгва - това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.
 
Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци), във Варна и в родния ѝ град Стара Загора. Неин бюст, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., е поставен на изхода от Пирдоп към [[Карлово]]. В Стара Загора нейното име носи и Националното училище за музикални и сценични изкуства (National School of Music and Performing Arts Christina Morfova).