Хуго де Фриз: Разлика между версии

През 1875 г. пруското Министерство на земеделието предлага на де Фриз работа като професор във все още непостроения Кралски селскостопански колеж (''Landwirtschaftliche Hochschule'') в Берлин. В очакване той се мести обратно във Вюрцбург, където изучава селскостопански култури и работи съвместно със Захс. До 1877 г. Берлинският колеж все още е на етап "проект"„проект“ и де Фриз за кратко преподава в Хале-Витенбергския университет. Същата година му е предложено място като лектор по [[физиология на растенията]] в новооткрития университет в Амстердам. На рождения си ден през 1881 г. бил повишен като професор, отчасти за да го възпрат от преместването му в Берлинския колеж, който най-накрая отворил врати. Де Фриз също е бил професор и директор на Амстердамския ботанически институт и градина от 1885 до 1918 г.

{{обработка|проверка на използвания термин - ''pangenesis'' е преведено като "произход"„произход“; необходим точния термин на български и/или точен превод на написаното на холандски}}

През 1889 г. де Фриз публикува книгата си „Вътреклетъчен произход“, в която, основавайки се на изменена версия на теорията на Чарлз Дарвин за произхода(?) от 1868 г., той постулира, че различните отличителни белези имат различни наследствени носители, и по-конкретно, че унаследяването на специфични белези в организмите става на частици. Той нарича тези частици “пангени”„пангени“, термин, който 20 години по-късно е съкратен само на “[[ген]]и” от [[Вилхелм Йохансен]].