Царимир: Разлика между версии

Царимир е село, богато на история. Преди време царимирци са живеели в две махали, разделяни от главния път. Едните били маджури, а другите капуци. Дълги години двете съседни махали били в конфликт. Било невъзможно да си вземеш булка или мъж от другата махала. Даже имали две гробища, два магазина за хляб и две училища. И всичко това продължило толкова дълго, че историята не си спомня каква била причината, довела до тази кавга. Сега е останал само спомена и всички гледаме с присмех на това, което са правели нашите дядовци и баби. Днес всички царимирци са сплотени. Основните поминъци в селото са животновъдството и земеделието. В района има няколко овощни градини. Всеки един празник се празнува "по„по царимирски"царимирски“ – с песни, танци и най-вече глъчка до зори.

Селото има много красива стара църква, читалище с безплатен интернет за ползване от всички и аязмо с лековита вода за очите, няколко хранителни магазина и кафенета, кабелна телевизия и интернет, много добре поддържан стадион, на който се провеждат редовно срещи на футболния отбор "Тракия"„Тракия“ от с. Царимир. Наблизо се намира язовир Пясъчник, няколко местни развъдници за риба – чудесни мeста за почивка и успешен риболов. Има и местна ловна дружина. Оркестър Царимир радва любителите на народната музика със своите изпълнения. Родом от Царимир са много българи, прославили България, като Асен Златев – удостоен със званието "Почетен„Почетен гражданин на Пловдив"Пловдив“ през 2000 година. Иван Недялков Стоицов – световния шампион по вдигане на тежести и др.

Около селото се намират тракийски надгробни могили. Едната се нарича Кушутепенска могила и се намира на 1,5 км източно от селото и "Рошава"„Рошава“ могила разположена на север. Селищата са датирани от края на бронзовата и началото на старожелязните епохи.

Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица"„Муфканица“, наричан още "Власовден"„Власовден“. С този обичай се почитат кравите и воловете – най-добрите помощници в миналото на селските стопани, затова се нарича още "Ден„Ден на волското здраве"здраве“. Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най-възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня облечени в народни носии. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.