Цървища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (-\"\[\[([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\]\]\" +„\1“, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 35:
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името ''Червище'' с 205 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година ''Червище'' има 197 ханета.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref>
 
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Цървища ''(Tsërvischta)'' е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.</ref>
 
Според [[Стефан Веркович]] в 1889 година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.103.</ref>
Ред 55:
След войната попада в пределите на Гърция.
 
В 1924 година в селото са заселени [[гърци]] [[бежанци]] от [[Турция]] и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България - в [[Мелник]] и Мелнишко, в [[Коиловци]] и други.<ref>Йордан Н. Иванов. "Местните„Местните имена между Долна Струма и Долна Места"Места“. София, БАН, 1982, стр.28</ref> В 1927 година името на селото е променено на Капнофитон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
 
== Личности ==