Шоколад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „Дарио Колев е профисионален плувец в София Няма повече инф...“ Етикети: Заместване Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/185.217.242.160 |
||
Ред 1:
:''Тази статия е за сладкарското изделие шоколад. За филма вижте [[Шоколад (филм)]]''
[[Файл:Chocolat.png|мини|300px|Различни видове шоколад]]
'''Шоколадът''' е [[храна|хранителен]] продукт – [[Сладкарски изделия|сладкарско изделие]], произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени [[семе]]на от [[какаово дърво]]. Основните съставки на шоколада са [[какао|какаовата маса]] (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло ([[мазнина|мазнините]] в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често [[захар]]. Допълнително в шоколада могат да се съдържат [[мляко]] (получава се млечен шоколад), различни видове ядки ([[лешник|лешници]], [[бадем]]и), [[стафида|стафиди]], както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.
3/4 от производството на какао днес е в [[Западна Африка]]. Какао се произвежда поне от 3000 години в [[Мексико]], [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]], като най-ранният документ за това е отпреди 1100 г. пр.н.е. Консумацията на шоколад в умерени количества може да намали кръвното налягане.<ref name="JAMA">{{cite journal|title=Effects of Low Habitual Cocoa Intake on Blood Pressure and Bioactive Nitric Oxide|journal=The Journal of the American Medical Association|date=4 юли 2007|first=Dirk|last=Taubert|coauthors=Renate Roesen, Clara Lehmann, Norma Jung, Edgar Schömig|volume=298|issue=1|pages=49 – 60|doi= 10.1001/jama.298.1.49|url=http://jama.ama-assn.org/cgi/content/abstract/298/1/49|accessdate=12 януари 2010|pmid=17609490 }}</ref> Станало е традиция на много празници да се подаряват предмети изработени от шоколад. Примерно на [[рожден ден]] шоколадови бонбони, по [[Великден]] шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за [[Свети Валентин|Деня на любовта]] шоколадови сърца и други.
Няма повече инфирмация{{нормативен контрол}}▼
== Етимология ==
[[Файл:ans 21 06 2.jpg|мини|дясно|Царят на миштеките пие шоколад.]]
Едно от предположенията е, че наименованието ''„шоколад“'' произлиза от думата ''„chocolatl“'' на [[Ацтеки|ацтекския]] език [[науатъл]] (''„xococ“'' – ''горчив'' и ''„atl“'' – ''вода или напитка'').<ref>{{икона|en}} [http://www.wholefoodsmarket.com/products/specialty/choc_guide.html „ Guide to Chocolate “], Whole Foods Market</ref><ref>{{икона|en}} [http://sites.estvideo.net/malinal/ch/nahuatlCHO.html#CHOCOLATL „ Dictionnaire nahuatl “]. Посетен на 10 февруари 2009.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=Chocolate&searchmode=none „ Online Etymological Dictionary “]. Посетен на 10 февруари 2009.</ref>.
Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал, богинята на фертилността у жената.<ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „ History of Coffee “], ''The Clever House''. Посетен на 17 май 2008.</ref><ref name="Dakin">{{икона|en}} [http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract;jsessionid=1BF0746D05123A67DCF73B7F229E39E4.tomcat1?fromPage=online&aid=55159 Résumé „ ''Cacao And Chocolate Ancient Mesoamerica'' “], Dakin, Karen and Søren Wichmann (2000). 11: 55 – 75. [[Cambridge University Press]]</ref>. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите ''вода'') с тази на езика на ацтеките atl. Все пак изглежда по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. <ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „ History of Coffee “], ''The Clever House''</ref> От друга страна думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който означава ''да пием шоколад заедно'' също е предлаган като вероятност за произхода на думата шоколад. В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl отколкото chocolatl, означаващо ''разбита напитка''.<ref name="Dakin"/>.
== Производство ==
[[Файл:Cocoa Pods.JPG|ляво|мини|Какаово дърво с плодове в различен етап на узряване]]
Процесът за създаването на един шоколад започва със събирането на узрелите шушулки от какаовото дърво. Те се отрязват от дървото с [[мачете]] или се свалят с пръчка, отварят се и от тях се изстъргват какаовите зърна, които се оставят на куповее за няколко дни да ферментират и след това се разстилат на открито в продължение на 5 – 7 дни (в зависимост от времето), за да изсъхнат.<ref name="beans">{{cite web|url=http://www.xocoatl.org/harvest.htm|title=Harvesting the seeds|publisher=Xocoatl|accessdate=20 май 2008}}</ref> Трябва да се внимава да се събират само узрелите плодове, защото ако не са достатъчно узрели, не съдържат достатъчно количество масло, а също така не могат да ферментират, а именно тяхното ферментиране създава специфичния вкус на шоколада. Изсушените какаови зърна се почистват и изпичат, за да се отпуснат обвивките им и след това се „издухват“ от тях, след което ядката на зърното се разчупва на малки парченца и се смилат в каменна [[мелница]], маслото от тях се отделя и масата се превръща в „шоколадов ликьор“<ref name="tree">{{cite web|url=http://www.cocoatree.org/frombeantobar/atthechocolatefactory.asp|title=At the chocolate factory|publisher=The Cocoa Tree|accessdate=20 май 2008}}</ref> (наименованието е подвеждащо, тъй като тази субстанция не съдържа [[алкохол]]). След като се втвърди, се превръща в горчивия натурален шоколад, който се използва за готвене, след което се пренася в шоколадените фабрики, в които се създават различни видове шоколад. Това става като към шоколадения ликьор се добавят [[захар]] и други съставки в зависимост от вида на шоколада, който ще се прави.
* ''Млечен шоколад'' се прави от какаово масло и шоколадов ликьор в различни пропорции, захар и пълномаслено [[мляко]]
* ''Черен шоколад'' се прави от същите съставки, но не съдържа мляко
* ''Белият шоколад'' се прави от какаово масло, мляко и захар и не съдържа шоколадов ликьор
Смесването на съставките може да продължи до няколко часа, след което сместа се изсушава на отделни парчета, които се разбиват с какаово масло, когато шоколада се рафинира.
[[Файл:Chocolate melanger.jpg|мини|300п|Машина за смесване на различните съставки на шоколада]]
Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените парченца от какаови ядки. То е страничен продукт от процеса на производство на какао. Използва се не само в производството на сладък шоколад, но също и в [[козметика]]та, ароматерапията и [[медицина]]та. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила много фино и се превръща в какао.
При рафинирането сместа многократно преминава през рафиниращи [[валяк|валяци]], които стриват малките парченца и добива плътно течно състояние. Колкото повече се рафинира шоколада, толкова по мек и гладък става. Рафинираният шоколад се разбива в специални машини в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се неутрализират, а желаните се подсилват. Тази техника е създадена от [[Рудолф Линд]] през [[1897]] година в [[Швейцария]] и се нарича „кончинг“.
За да стане гладък и блестящ, шоколадът се темперира. Ако не се направи това, в него ще се образуват [[кристал]]и, повърхността му ще е на зрънца, а какаовото масло ще образува сиво-бял цвят на повърхността и ще се отдели от останалата маса (както каймакът се отделя от млякото). Темперирането е процес на затопляне и охлаждане, той стабилизира продукта и допринася за приятното топене в устата, гладката му, бляскава повърхност и го прави по-траен. След темперирането шоколадовата смес се оформя като шоколадов бонбон, шоколадово блокче или друг шоколадов десерт.
Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност. Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17 °C с влажност под 50%. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема други миризми. Най-често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.<ref>{{cite web | publisher=[[Ghirardelli]]| title=Tips for Chocolate Care | url=http://www.ghirardelli.com/chocopedia/tips.aspx | accessdate=16 април 2007}}</ref><ref>{{cite web|first=Teresa|last=Miller|url=http://www.cals.wisc.edu/media/news/01_97/milkfat_chocolate.html|title=Milkfat Fractions Help Beat Blooming Chocolate|publisher=College of Agricultural Life and Sciences, University of Wisconsin-Madison|accessdate=16 април 2007}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cocoabella.com/chocolates02.php|publisher=CocoaBella|title=How to Store Chocolate|accessdate=16 април 2007}}</ref>
== Външни препратки ==
{{commons|Chocolate}}
* [http://www.chokladkultur.se/english.htm Шоколадова Култура] (на шведски и английски)
* [http://ppjournal.ru/topprikl/446-shoko-museums Музеи на шоколада по света]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Шоколад| ]]
| |||