ФК Пари Сен Жермен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
Редакция без резюме
Ред 57:
 
=== 1973 – 1978: Първи стъпки ===
Възползвайки се от отказа за участие на [[Кевии]] поради финансови причини, „ПСЖ“ печели промоция за [[Лига 2|Втора дивизия]] през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер [[Даниел Ещер]], който има основна заслуга за възхода в първите години на „парижани“. Под негово ръководство през сезон 1973/1974 „Пари"Пари Сен Жермен“Жермен" успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу [[ФК Валансиен|Валансиен]], спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол [[Жюст Фонтен]], заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така „ПСЖ“ успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време [[Пари ФК]] изпада във [[Лига 2|Втора дивизия]]. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени [[Жан-Пиер Доглиани]], [[Мустафа Далеб]], [[Франсоа М'Пеле]], а от треньорите [[Велибор Васович]] и [[Жан-Мишел Ларке]]. Самият [[Даниел Ещер]] създава дизайна на т.нар. „исторически“ екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на „ПСЖ“, а през същата година е възобновен предсезонният, приятелски турнир с домакин „Пари Сен Жермен“ – „Турнир на Париж“. През 1978 г. [[Даниел Ещер]] е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб.
 
=== 1978 – 1991: Ерата Борели ===
През 1978 г. [[Франсис Борели]] поема контрол над „ПСЖ“, заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство „парижани“ успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. „ПСЖ“ достига до паметен финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], воден от [[Мишел Платини]] в последния му мач с екипа на „зелените“. През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, „Пари Сен Жермен“ дебютира и на европейската сцена в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], където отстранява последователно [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]] за да срещне на 1/4 финала белгийския [[Ватершай]]. В първия мач пред 49 575 зрители на [[Парк де Пренс]] (ненадминат рекорд по посещаемост за „ПСЖ“ на този стадион) „парижани“ побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира.
 
През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано [[Купа на Франция]], побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция [[ФК Нант|Нант]]. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] от [[ФК Ювентус|Ювентус]] на [[Мишел Платини]] след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-ото място във френското първенство, губи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] от [[АС Монако|Монако]] и отпада безславно във втория кръг за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] от унгарския [[ФК Видеотон|Видеотон]]. От следващия сезон отборът е воден от [[Жерар Улие]], който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на [[Франция]] през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като [[Жоел Батс]], [[Доминик Рощо]], [[Луис Фернандез]], [[Доминик Батне]] и невероятният [[Сафет Сушич]], с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството.
 
През 1988 г. за старши треньор на „ПСЖ“ е назначен [[Томислав Ивич]], като под негово ръководство „парижани“ завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост [[Олимпик Марсилия]] на [[Бернар Тапи]]. В последвалото участие в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] „ПСЖ“ отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд [[ФК Ювентус|Ювентус]]. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. „Парижани“ така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак „Пари Сен Жермен“ успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат [[Жан-Люк Лагардер]], който в периода 1984 – 1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб [[Матра Расинг]] най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които [[Пиер Литбарски]], [[Енцо Франческоли]], а също така и любимеца на парижката публика [[Луис Фернандес]].
Ред 78:
През 2011 година започва нова ера в развитието на „Пари Сен Жермен“. Клубът е закупен от катарския фонд [["Qatar Investment Authority"]], който превръща „парижани“ в един от най-богатите отбори в света. За президент на „червено-сините“ е назначен [[Насер Ал-Келаифи]], а на поста спортен директор е привлечен бившия футболист на тима, [[Леонардо Араужо|Леонардо]]. През първия трансферен прозорец са закупени футболисти за повече от 85 милиона евро, включително [[Хавиер Пасторе]], за когото са платени 42 милиона. В края на 2011 г., за треньор на тима е обявен легендарния италиански специалист и добър приятел на Леонардо – [[Карло Анчелоти]]. Той започва да гради отбор, съставен от множество големи имена, като [[Тиаго Мота]], [[Блез Матюиди]], [[Жереми Менез]], [[Максуел Кабелину Андради|Максуел]] и др. Въпреки огромните инвестиции, „ПСЖ“ завършва сезона на разочароващото второ място, само на три точки от първенеца [[Монпелие ЕСК|Монпелие]].
 
В подготовката за новия шампионат, столичани отделят 100 милиона евро. Към състава се присъединяват голямата звезда на [[Милан]] и световния футбол [[Златан Ибрахимович]], както и основният бранител на „росонерите“ [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]]. Грандиозната селекция е допълнена от [[Марко Верати]], [[Езекиел Лавеци]] и [[Грегъри Ван дер Вил]]. През новия сезон „парижани“ триумфират със своята трета шампионска титла в историята, а в [[Шампионската лига]] достигат до престижен четвъртина финал, където са отстранени от [[ФК Барселона|Барселона]] (2:2 и 1:1) по правилото за гол на чужд терен.
 
През лятото на 2013 година мега трансферите продължават и на „[[Парк де Пренс]]“ е привлечен [[Единсон Кавани]] от [[Наполи]] за сума, която гравитира около 64 милиона евро. Междувременно, [[Карло Анчелоти]] напуска в посока [[Реал Мадрид]], а на негово място е назначен бившия национален селекционер на Франция [[Лоран Блан]]. С негова помощ „Пари Сен Жермен“ печели [[Суперкупата на Франция]], [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и става шампион за четвърти път с рекордните за френския футбол 89 точки. „Парижани“ впечатляват и в [[Шампионската лига]], където достигат 1/4 финалите за поредна година, но са отстранени по идентичен начин след две равенства по правилото за гол на чужд терен от [[ФК Челси|Челси]].
 
На подготовката за сезон 2014/2015, „Пари Сен Жермен“ закупува услугите на бразилската звезда [[Давид Луиз]] от [[ФК Челси|Челси]] за сумата от 56 милиона евро, което го превръща в най-скъпия трансфер на защитник за времето си. Успехите не закъсняват и отбора постига нов грандиозен рекорд: възпитаниците на [[Лоран Блан]] успяват да спечелят всичките четири трофея на домашно ниво в рамките на една година, което е абсолютен прецедент в историята на френския футбол. „Червено-сините“ жънат успехи и в Европа, достигайки трети пореден 1/4 финал, като по пътя отстраняват [[ФК Челси|Челси]], насред Лондон, след попадение на [[Давид Луиз]] и инфарктен гол на [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] в продълженията.
 
На 5 август 2015 г. световните медии гръмват с новината, че [[Анхел Ди Мария]] е преминал успешно медицински тестове, като играч на „Пари Сен Жермен“. На следващия ден, аржентинската звезда подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица за сумата от 64 милиона евро.
Ред 106:
== Срещи с български отбори ==
=== „Локомотив“ (София) ===
Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]" в [[София]] на 15 септември 1982 година. Столичният [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на [[Купа на носителите на купи|Носителите на националните купи]], а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-ататата минута. Реваншът обаче, не се развива по същия начин. На „[[Парк де Пренс]]“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.<ref>[http://www.bulgaria.utre.bg/2016/09/27/391584-pszh_debyutira_v_evropa_prez_1982_sreshtu_lokomotiv_v_sofia ПСЖ дебютира в Европа през 1982 срещу Локомотив в София]</ref>
 
=== „Лудогорец“ ===
Ред 136:
 
== Участия в ЕКТ ==
<small>'''Последна актуализация:''' {{дата|1|97|20192020}}</small>
 
{| class="toccolours" border="0" cellpadding="4" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.0em;"
Ред 151:
! ГР
|- style="text-align:center"
| [[Шампионска лига|Шампионска лига/КЕШ]] || 1213 || 104112 || 5561 || 2122 || 2829 || 205222 || 124127 || +8195
|- style="text-align:center"
| [[Купа на носителите на купи]] || 6 || 38 || 24 || 6 || 8 || 66 || 27 || +39
Ред 161:
| [[Купа Интертото]] || 1 || 8 || 5 || 3 || 0 || 20 || 3 || +17
|- style="text-align:center"
| '''ОБЩО''' || '''2930''' || '''224232''' || '''116122''' || '''5455''' || '''5455''' || '''399416''' || '''225228''' || '''+174188'''
|}
<br clear=all>
Ред 167:
 
== Състав ==
<small>'''СезонПоследна 2019/20актуализация:''' {{дата|1|7|2020}}</small>
 
{| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;"
Ред 180:
|40 ||{{Флагче|Франция}} [[Жарсон Иносан]]
|-
|50 ||{{Флагче|Италия}} [[Денис Франки]]
|-
|}
{| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;"
! colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span>
|+
! colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" |<span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span>
|-
|{{0}}2 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (бразилски футболист, р. 1984)|Тиаго Силва]] {{капитан}}
|-
|{{0}}3 ||{{Флагче|Франция}} [[Преснел Кимпембе]]
Line 194 ⟶ 193:
|-
|{{0}}5 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]]
|+-
|12 ||{{Флагче|Белгия}} [[Тома Мюние]]
|-
|14 ||{{Флагче|Испания}} [[Хуан Бернат]]
Line 204 ⟶ 205:
|-
|31 ||{{Флагче|Франция}} [[Колин Дагба]]
|-
| align="left"35 | |{{Флагче|Франция}} [[БлезНианзу МатюидиКуаси]]
|-
|36 ||{{Флагче|Франция}} [[Лоик Мбе Со]]
Line 224 ⟶ 227:
|-
|27 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Идриса Гай]]
|-
|38 ||{{Флагче|Франция}} [[Адил Аушиш]]
|-
|}
Line 230 ⟶ 235:
|-
|{{0}}7 ||{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]]
|-
|{{0}}9 ||{{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]]
|-
|10 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]]
Line 238 ⟶ 245:
|-
|33 ||{{Флагче|Франция}} [[Арно Муинга]]
|-
|}
{{clear}}
Line 245 ⟶ 253:
 
=== Ултраси ===
От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на [[Парк де Пренс]] – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия [[Париж]]. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, пък събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“, фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на [[ФК Ювентус|Ювентус]] и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти [[Парк де Пренс]] се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света.
[[Файл:OM-PSG CF finale-1.jpg|мини|дясно|320px|Фенове на „ПСЖ“ преди финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] срещу [[Олимпик Марсилия]] през 2006 г.]]
От 2008 г. насам поради непрекъснатите нападения между враждуващите фракции, френските власти забраняват и блокират дейността на шест фенски обединения: на трибуна Вираж „Отьой“ са забранени Supras Auteuil 1991, Paris 1970 la Grinta и Les Authentiks. На „Коп оф Булон“ са разпуснати „Булон Бойс“ (една от най-старите хулигански групи във [[Франция]]), Commando Loubard и Milice Paris.
Line 261 ⟶ 269:
 
== Рекорди ==
<small>'''Последна актуализация:''' {{дата|1|97|20192020}}</small>
 
=== Клубни ===
Line 291 ⟶ 299:
* '''Най-дълга серия от домакински победи във всички турнири''': 19 мача
* '''Най-дълга серия без загуба във всички турнири''': 37 мача
* '''Най-дълга серия без загуба в Лига 1''': 36 мача - ''национален рекорд''
* '''Най-дълга серия без загуба в европейските клубни турнири''': 19 мача
* '''Най-дълга серия без домакинска загуба във всички турнири''': 51 мача
Line 317 ⟶ 325:
'''Съперници'''
* '''Най-много изиграни мачове''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (104 мача)
* '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (9092 мача)
* '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''' срещу [[ФК Барселона]] (11 мача)
* '''Най-много победи''': срещу [[ФК Сошо|Сошо]] (45 победи)
Line 337 ⟶ 345:
* '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': [[Жан-Марк Пилорже]] (371 мача)
* '''Най-много изиграни мачове за Купата на Лигата''': 19, [[Силвен Арман]] (19 мача)
* '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''': [[ПолМарко льо ГуенВерати]] (5758 мача)
* '''Най-млад играч в официален мач''': [[Кингсли Коман]] (16 години и 8 месеца)
* '''Най-възрастен играч в официален мач''': [[Джанлуиджи Буфон]] (41 години)
 
'''Голмайстори'''
* '''Най-много отбелязани голове''': [[Единсон Кавани]] (193200 гола)
* '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': [[Единсон Кавани]] (134138 гола)
* '''Най-много отбелязани голове за Купата на Франция''': [[Франсоа М'Пеле]] (28 гола)
* '''Най-много отбелязани голове за Купата на Лигата''': [[Единсон Кавани]] (15 гола) – ''национален рекорд''
* '''Най-много отбелязани голове вза ЕвропейскитеСуперкупата клубнина турнириФранция''': [[ЕдинсонАнхел КаваниДи Мария]] (293 гола)
* '''Най-много отбелязани голове в Европейските клубни турнири''': [[Единсон Кавани]] (30 гола)
* '''Най-много отбелязани голове в Шампионската лига за един сезон''': [[Джордж Уеа]] (8 гола, сезон 1994/95)
* '''Най-много отбелязани голове във всички официални турнири''': [[Златан Ибрахимович]] (50 гола, сезон 2015/16) – ''национален рекорд''
Line 383 ⟶ 392:
'''Президенти'''
* '''Най-дълъг период начело на клуба''': [[Франсис Борели]] (1978 – 1991 г.)
* '''Най-много спечелени трофеи''': [[Насер Ал-Келаифи]] (2223 трофея)
 
== Класации ==
<small>'''Последна актуализация:''' {{дата|1|97|20192020}}</small>
{{col-begin}}
{{col-3}}
Line 417 ⟶ 426:
|-
| align="center" | 6
| align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]]
| align="center" | 7311
|-
| align="center" | 87
| align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]]
| align="center" | 310
|-
| align="center" | 7
| align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Блез Матюиди]]
| align="center" | 295
|-
| align="center" | 8
| align="left" | {{Флагче|ФранцияБразилия}} [[ЕрикТиаго РеноСилва]]
| align="center" | 290310
|-
| align="center" | 9
| align="left" | {{Флагче|ФранцияУругвай}} [[ЖоелЕдинсон БатсКавани]]
| align="center" | 285301
|-
| align="right" | 10
| align="left" | {{Флагче|БразилияФранция}} [[ТиагоБлез Силва (р. 1984)|Тиаго СилваМатюиди]]
| align="center" | 284295
|}
{{col-3}}
Line 446 ⟶ 455:
| align="center" | 1
| align="left" | {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]]
| align="center" | 193200
|-
| align="center" | 2
Line 469 ⟶ 478:
|-
| align="center" | 7
| align="left" | {{Флагче|БразилияФранция}} [[РаиКилиан Мбапе]]
| align="center" | 7290
|-
| align="center" | 38
| align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]]
| align="center" | 85
|-
| align="center" | 8
| align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Раи]]
| align="center" | 72
|-
| align="center" | 9
| align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[КарлосАнхел БианкиДи Мария]]
| align="center" | 7181
|-
| align="center" | 10
| align="left" | {{Флагче|АржентинаБразилия}} [[Анхел Ди МарияРаи]]
| align="center" | 6972
|}
{{col-3}}
Line 497 ⟶ 506:
|-
| align="center" | 2
| align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]]
| align="center" | 6787
|-
| align="center" | 93
| align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]]
| align="center" | 80
|-
| align="center" | 3
| align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]]
| align="center" | 67
|-
| align="center" | 4
Line 517 ⟶ 526:
|-
| align="center" | 7
| align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]]
| align="center" | 4147
|-
| align="center" | 2958
| align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Лукаш Моура]]
| align="center" | 45
|-
| align="center" | 89
| align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Доминик Рощо]]
| align="center" | 42
|-
| align="center" | 9
| align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]]
| align="center" | 41
|-
| align="right" | 10
| align="left" | {{Флагче|БразилияФранция}} [[ВалдоКилиан Мбапе]]
| align="center" | 4042
|}
{{col-end}}
Line 832 ⟶ 841:
* {{Флагче|Германия}} [[Кевин Трап]]
* {{Флагче|Франция}} [[Стенли Нсоки]]
}}
* {{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]]}}
 
== Известни бивши треньори ==