Черна гора: Разлика между версии

1 байт изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)а път(?=(?: (?:(?:с(?:[аи]|ъм|[мт]е)|е)(?: бил[аио]?)?|бях(?:а|ме|те)?|бе(?:ше)?|бил[аио]?))? да ) +\1апът)
No edit summary
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)а път(?=(?: (?:(?:с(?:[аи]|ъм|[мт]е)|е)(?: бил[аио]?)?|бях(?:а|ме|те)?|бе(?:ше)?|бил[аио]?))? да ) +\1апът))
На преброяването ([[2003]]) 63,6% от населението е потвърдило, че говори [[сръбски език]] като майчин, 22% – [[черногорски език]], 5,5% – [[бошняшки език]], 5,3% – [[албански език]] и 3,7% не са определили майчиния си език<ref name="www.cia.gov"/>. [[Официален език|Официалният език]] в Черна гора е йекавският стандарт на [[сръбски език|сръбския език]], който заменя [[сърбохърватски език|сърбохърватския език]]. Така е записано и в [[конституция]]та на страната, приета през [[1992]] г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със [[сръбски]]я, като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект ([[зетско-южносанджакски говор]]) да бъде определен като отделен „''черногорски език''“. Кирилската и латинска ортография са равноправни.
 
Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – [[история|историческото минало]], [[антропология|антропологически]] и [[етнос|етнически]] специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава ''черногорска [[Идентичност (социални науки)|идентичност]]'', и другата – ''черногорското сръбство'' (или ''сръбското черногорство''). Въобще [[диалект]]ите, на които говорят [[сърби]]те, [[черногорци]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те, са много близки, и допреди разпадането на [[Социалистическа Федеративна Република Югославия|Титова Югославия]] всички говореха на [[сърбохърватски език]]. След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, като [[хърватски език|хърватски]], [[босненски език|босненски]], а сега е на пътнапът да се обособи в самостоятелен [[Език (лингвистика)|език]] е и [[черногорски език|черногорският]]. Това не е прецедент за страните от ''Бивша [[Югославия]]'' – така се роди [[бошняшки език|бошняшкият език]] в [[Босна и Херцеговина]], [[македонски език|македонският език]] в [[Северна Македония]]. Подобни примери за езикова [[глотомия]] по политически съображения срещаме и в [[Република Молдова]], където по поръка на [[Сталин]] [[румънски език|румънският език]] се нарича „''[[молдовски език|молдовски]]''“. Въобще проблемът за „''черногорския език''“ може да се обвърже генерално с идентификацията на самите [[черногорци]]. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със [[Сърбия]], или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от [[1991]] и [[2003]] г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През [[1991]] г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните [[уебстраница|уебстраници]] на правителствените институции като ''официален език'' е обявен [[сръбски език|сръбски]], а на другата половина от [[сайт]]овете – като ''официален език'' е посочен „''черногорски''“.
 
{{bar box