Южни и северни династии: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{История на Китай}} Периодът на '''Южни и северни династии''' ({{lang-zh-ип|南北朝|Nán-Běi Cháo}}) в Ис...“
 
мРедакция без резюме
Ред 3:
Периодът на '''Южни и северни династии''' ({{lang-zh-ип|南北朝|Nán-Běi Cháo}}) в [[История на Китай|китайската история]] обхваща годините от 386 до 589 г. Той следва бурния период на [[Шестнайсетте царства]]. Понякога се счита за по-късната част от по-дългия период на [[Шестте династии]] (220 – 589 г.).<ref name=Gascoigne>{{cite book|last1=Gascoigne|first1=Bamber|title=The dynasties of China : a history|date=2003|publisher=Carroll & Graf Publishers|location=New York|isbn=978-0786712199|edition=1st Carroll & Graf|url=https://archive.org/details/dynastiesofchina00gasc}}</ref> Макар това да са времена на [[гражданска война]] и политически хаос, изкуствата и културата процъфтяват, технологиите напредват, а [[даоизма]] и [[махаяна]] [[будизма]] се разпространяват.<ref>{{cite web|url=https://www.chinahighlights.com/travelguide/china-history/the-southern-northern-dynasties.htm |title=The Southern and Northern Dynasties of China |publisher=China Highlights |date=4 юни 2017 |accessdate=15 юли 2020}}</ref> През този период се наблюдава мащабна миграция на [[хански китайци]] към земите южно от река [[Яндзъ]]. Той приключва с обединяването на цял Китай от император [[Ян Дзиен]] от династията [[Суй]].
 
Северен Китай попада под контрола на клана [[Туоба]] с протомонголски [[сиенбей]]ски произход и се разделя политически от китайската династия в [[Нанкин]], макар културно да е свързан с нея. Владетелите на т.нар. [[Северна Уей]] са ревностни поддръжници на будизма – чуджачужда религиятарелигия, която се използва като теократична сила за идеологически и социален контрол на преобладаващо китайското население. На юг, обаче, [[Конфуцианство|конфуцианските]] интелектуалци се впускат в [[Даоизъм|даоистки]] дебати помежду си.<ref name="metmuseum"/>
 
Будистките скални релефи на [[Юнган]] са създадени по времето на Северна Уей и са украсени със скулптурни изображения по индийски образец. Ранният архаичен стил започва да се променя в резултат на зачестилите дипломатически контакти между Северен и Южен Китай, особено след поредица от реформи, въведени от император [[Сяоуън (Северна Уей)|Сяоуън]] (управлявал 471 – 499 г.). Белязана от приемането на китайски език, костюми и политически институции, реформата в Северна Уей допринася в значителна степен за художественото и културното обединение на Китай през 6 век, което се проявява и в изобразителното изкуство, [[калиграфия]]та, погребалните ритуали, декоративните изкуства и стила на пещерните храмове в [[Лунмън (пещера)|Лунмън]], [[Хънан]].<ref name="metmuseum"/>