Разлика между версии на „Шарл дьо Люин“

32 байта изтрити ,  преди 5 месеца
м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени
(Нова страница: „Файл:Robert-Fleury - Charles d'Albert, duc de Luynes (1578-1621), connétable, grand fauconnier.jpg|мини|Херцог дьо Люин, картина о...“)
 
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени)
 
[[Файл:Robert-Fleury - Charles d'Albert, duc de Luynes (1578-1621), connétable, grand fauconnier.jpg|мини|Херцог дьо Люин, картина от Робер-Фльори]]
'''Шарл д'Албер, херцог дьо Люин''' (на [[Френски език|френски]] ''Charles d'Albert, duc de Luynes'') (5 март 1578 - 15 декември 1621) е фаворит на френския крал [[Луи XIII|Луи ХІІІ]] и пръв министър на [[Франция]] от 1617 до 1621 г.<ref>Виж кратка статия в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European history 1485-1789'', Penguin books 1980, p. 287</ref> Неговата политика да ограничи силата на големите [[Аристокрация|аристократи]] и на [[Хугеноти|хугенотитехугеноти]]те, както и да постави Франция на страната на [[Протестантство|протестантите]] в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] предшества аналогичните действия на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|кардинал Ришельо]], които обикновено се смятат за негова заслуга.
 
Произхождащ от род на дребни аристократи, той се обучава в двора, където става любимец на детето-крал Луи ХІІІ. Жени се за красивата Мари дьо Роан, бъдещата херцогиня дьо Шеврьоз. Той е от хората, които виждат своеволията на кръвните принцове, водени от [[Анри I Бурбон-Конде|Анри дьо Конде]] и хугенотската "държава„държава в държавата"държавата“ като заплаха за силата на короната. По време на регентството на [[Мария Медичи]] (1610-1617) държавата видимо отслабва и Луи търси начин да вземе лично властта. На 24 април 1617 г. е приведен в изпълнение заговор за убийството на [[Кончино Кончини]] - фаворит на кралицата-майка.<ref>A. Lloyd Moote, ''[https://archive.org/stream/louisxiiijust00moot_1#page/94/mode/2up Louis XIII, the Just]'', Berkeley 1989, pp. 93-95</ref> Зад него стоят кралят и Люин. Кралицата е изпратена в изгнание, а Люин е назначен на поста пръв министър.
[[Файл:Armes de Charles d'Albert, 1er duc de Luynes.png|ляво|мини|Герб на Шарл дьо Люин]]
През краткото си управление Люин прозрява нуждата на Франция да защити националните си интереси и да се опълчи на другите [[Католическа църква|католически]] сили (най-вече [[Хабсбурги|Хабсбургите]]те), макар че е предимно католическа страна. Поради ограничените си ресурси той не се намесва военно в Тридесетгодишната война, но с активна [[дипломация]] се стреми да попречи на испанците да използват прохода Валтелин (главна връзка между [[Италия]] и [[Германия]]) и долината на [[Рейн]] (връзка между Италия и [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]]). В това отношение той по-скоро се проваля. По-успешни са мерките му против принцовете и хугенотите - два свързани фактора, които в действията си често ползват външна помощ. Люин усеща, че докато това продължава, Франция не разполага със своя [[суверенитет]]. На събранието на благородниците в [[Руан]] през 1617 г. той се опитва да ги убеди да плащат данъци, за да не се поема това бреме само от селяните - въпрос, който ще бъде повдиган многократно през целия [[Стар ред|Стар режим]]. Когато той намалява пенсиите им, благородниците въстават (1619-1620), привличат на своя страна Мария Медичи, получават подкрепа и от хугенотските принцове. На 7 август 1620 г. кралската армия разбива въстаниците про Пон-дьо-Се, което се превръща в крайъгълен камък в историята на Франция. Преди тази битка всички мерки против хугенотите са се проваляли, но сега армията настъпва на юг и превзема град По.<ref>Moote, ''Louis XIII''..., p. 123</ref> Кралят налага със сила обединяването на хугенотското [[кралство Навара]] с кралство Франция (октомври 1620). Имайки вече кралски войски и в тила си, хугенотите са много по-уязвими. Начело с херцог дьо Роан те се вдигат на открити бунтове. Опитът на кралската армия да превземе твърдината [[Монтобан]] не успява, но две трети от териториите, контролирани от хугенотите са върнати под властта на краля.
 
По време на тази кампания Люин заболява от [[треска]] и умира.<ref>Sutherland Menzies, ''[https://archive.org/stream/royalfavourites00menzgoog?ref=ol#page/n468/mode/2up Royal favourites]'', Ch. XI: ''The Favourites of Louis the Just'', London 1865, pp. 455-457</ref> Неговото дело е продължено от кардинал Ришельо, когото приживе той искрено ненавижда.
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:Министър-председатели на Франция]]