Луцифер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 77.70.38.89 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение|Луцифер|Луцифер (пояснение)}}
[[Файл:LuciferParadise LiegeLost Luc Viatour new12.jpg|мини|статуя300п|Падението на Луцифер, една[[Гюстав Доре]], илюстрация към „[[Изгубеният рай]]“ от малкотоДжон неунищожениМилтън.]]
 
'''Луцифер''' е дума от латински произход, ''Lucifer'', която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.
 
Line 26 ⟶ 27:
 
Луцифер е един от Четиримата Крале на Пъкъла, заедно със [[Сатана]]та, [[Беллиал]] и [[Левиатан (Библия)|Левиатан]]. Има дъщеря, известна още като италианската богиня Арадия.
 
За Луцифер се казваше, че е най-светлият в цялото творение и е най-почитан и най-хвален сред ангелите за своята красота и сила. Това в процеса накара Луцифер да се гордее със себе си. Въпреки че той е високо оценен като архангел , Луцифер се казва, че той също е серафим и първият, който е създаден от хора, като по този начин той е назначен за принц на хора. Луцифер осветяваше пътеките към Рая за заминали и заблудени души, изгарящи през сянката на  Смъртта, за  да разкрият утрото на Йехова.
 
Толкова огромна беше неговата благодат и сила, че престолът му беше поставен на планината, помазана от самия Бог; украсена с горящи камъни, известни единствено като камъните на огъня, вливани в огъня на Слънцето, за да дават светлина на мъртвите и изгубените, докато Луцифер ги води към Рая.
 
След създаването на Небето и Земята гордостта на Луцифер нараства. Тогава Бог му е възложил да гледа и ръководи Своите творения. Въпреки това той стана недоволен да следва Бог заедно с факта, че неговият Отец предпочита новите творения, известни като хора, особено когато имайки това „съвършено“ същество като него, ще трябва да бди над тези създания като Шепард над стадото си. Това недоволство се превърна в параноя и арогантност, защото докато Луцифер обичаше Бога, той чувстваше, че Бог отива сенилно и Небето се нуждае от нов владетел, за да го спаси. С тази арогантност Луцифер се разбунтува срещу Бога с подкрепата на много ангели. Луцифер обаче бил победен от архангел Михаил и колесницата Меркабах, след което Бог прогони него и неговите последователи от Небето.
 
Луцифер падна с дни, докато не се затвори в клетката на Луцифер , забит за вечността, той изчака слугите му да го освободят. Когато беше освободен, неговата форма е демонизирана в сегашната форма, известна сега. С тази нова форма той завладява ада заедно с оригиналните Седемте принца на ада и го превръща в своя власт. Откакто победи Ада, той управлява не само падналите ангели , но и демоните, които са родом от Ада.
 
Той е известен с много епитети, сред които Змията , Дяволът, Драконът , Червеният ангел, Ангелът на бедствието, Ангелът на бездната, Принцът на силата на въздуха, Принцът на този свят, "Принцът на мрака “, лордът на демоните, старата драска , абаддон , белзевул , мефистофел , сатана, въпреки че някои от тези заглавия се приписват на самите действителни демони, самите имена описват силата и нечестието на Луцифер.
 
След човешкото раждане на Исус Христос, Луцифер му предложи света в замяна на неговата вярност. Христос обаче го отхвърли. Луцифер все още копнее да се върне в Рая и в крайна сметка да заеме престола, който чувства, че е предопределен да седне. Луцифер е изключително хитър и интелигентен индивид, който убеждава своите последователи да направят офертите си, като прави фаустовски сделки с тях. Той често кара враговете му да се подлагат на тежки предизвикателства и изпитания, преди те да могат да се изправят срещу него. Луцифер е гордо и пресметливо същество, което изпитва голямо удоволствие да наказва проклетите, нечистите намират ужасно наказание от страна на Луцифер за греховете им. Луцифер също е силно жесток, варварски и коварен към онези, които му пречат и въпреки твърденията му, че е жертва, няма никакво притеснение да убие нещо или някого, дори и да няма истинска причина за това. Причината за Луцифер 'бунтът се различава от тълкуване до тълкуване, но трите най-приети причини за падането е отказ да се преклони пред човечеството при неговото създаване, несъгласие относно Божия план за спасение или греха на Гордост в стремежа си да свали своя създател и да стане сам владетел на Небето. Независимо от това, той се счита широко и в крайна сметка като ангел, който се разбунтува срещу създателя си. За подобно деяние той също се идентифицира със самия Сатана , въпреки че двете са напълно отделни същества. Но поради неговата форма и гордост действията му се смятат за толкова демонични, че той би бил сравнен с Дявола.
 
Името Луцифер никога не е било идентифицирано със Сатана до латинския превод на Книгата Исая в християнската ера. Конкретен пасаж в книгата се отнася до поражението на вавилонски цар , който е кръстен като Хелел („свети един“), име, което се отнася до „Утринна звезда“ или „Дневна звезда“, което впоследствие се превежда като Луцифер. В Книгата на Петър името също се отнасяше за Утринната звезда като цяло, но без връзка с Дявола. Самият Исус понякога се нарича Утринната звезда, но не и „Луцифер“, дори на латински. Луцифер е толкова могъщ и хитър, че е спечелил лоялността на много демони, включително Велзевул , Луцифуг, заедно с много други.
 
Името Луцифер (и Хелел) произлиза от по-ранни латински прози и поезия; ''luks, lucis, „светлина“ и fero, ferre, „да понеса, донеса“,''  символизирайки ролята му на „Утринната звезда“ и най-силния Сераф, ангел с най-висок ранг, служещ на Бог преди падането му от благодат.
 
'''<big><u>Мисли на Луцифер</u></big>'''
 
'',,Паднах от благодат, опитвайки се да докажа точка. Бях прогонен за цяла вечност в най-ниските ями на Бездната, защото се опитах да покажа на братята си и на любимия си Отец колко бедни и убийствени сте вие ​​хора. И в крайна сметка какво правят? Избягват ме, плюят ми и ме изгонват. Докато вие свободно замърсявате и кланете планетата, Той ви облече. Не заслужаваш да живееш."''
 
-Лицифер за падането си
 
Други:
 
* ''Наистина не разбираш, нали. Моето име ще бъде мразено, презирано и ненавидено от всички, бог или човек, което ми дава сила. Моето име и моята идентичност никога няма да бъдат забравени, изтрити или изчезнали. Не мога умрете, съществуването ми ще се връща отново и отново и винаги, когато съм запомнен от едно единствено същество.''
* ''"Иди и им кажи, че идвам ... Иди и им кажи, че съм тук, и им покажи доказателствата ... Ти не си готов за мен. Никой не е."''
*
 
== В масовата култура ==