Яни Попов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 12:
Яни Попов е роден на 13/27 септември 1876 г. в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство, от малък бъдещият войвода се отличава като будно и ученолюбиво дете. Баща му е видният духовен деец и революционер [[Никола Бъчваров]]. Брат е на бъдещия войвода [[Димитър Попниколов]]. Дядо им Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.
Яни Попов учи в родното си село, а по-късно учи занаят и работи в Лозенград. Присъединява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] от 1900 година за кратко е четник при [[Лазар Маджаров]], след което се установява в [[Бургас]]. Подпомогнат и от други бегълци от [[Тракия]] Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия Бургас – [[Поморие]]. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и
[[Файл:Yani Popov Family.jpg|ляво|мини|200п|Семейството на Яни Попов: майка му Параскева (вляво), съпругата Митра (вдясно, сестра на [[Константин Петканов]]) и децата.]]
[[Файл:Yani-Popov-Memorial-Stone.jpg|мини|250п|Паметна плоча на Яни Попов в Созопол.]]
На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и [[Дико Джелебов]] ги отблъскват. При изтегляне от района на конгреса четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помощта на четата на [[Цено Куртев]] турците са принудени отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се разделят. В тази битка турците дават двама убити.
На 5 срещу 6 август в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], преди залез слънце, в [[Кавакли]] пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и
След потушаването на въстанието Яни Попов действа с четата си из Странджа до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1904 г. войводата участва в тракийския [[Варненски конгрес на ВМОРО|конгрес във Варна]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref>. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в [[Ивайловград|Ортакьой]]. Участва в създаването и изграждането на [[Тракийска организация|Тракийската организация]] в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
| |||