Яшки погром: Разлика между версии

8 байта добавени ,  преди 2 години
м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (замяна на месец на бг.; козметични промени)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
'''Яшкият погром''' е масово избиване на евреи в румънския град [[Яш]] по време на [[Втората световна война]], случило се в периода от 27 юни до 2 юли 1941 г., т.е. непосредствено след началото на [[операция Барбароса]].
 
По непотвърдени данни румънска войска и жандармерия по време на тази "кървава„кървава седмица"седмица“ избива най-малко 8000 и арестува и изселва 5000 евреи от Яш, от които след последвалия 7-дневен железопътен превоз оцеляват само 1011 души.
 
Според официалните данни на румънското правителство, получени след края на войната, се говори за смъртта на 13 266 души<ref>Report of SSI Iasi, 23 юли 1943, Consiliul Securitatii Statului, Fond documentar, file 3041, p. 327; Cristian Trancota, Eugen Cristescu, asul serviciilor secrete romanesti. Memorii (Bucharest: Roza vanturilor, 1997), p. 119. </ref><ref name=autogenerated1>[http://www1.yadvashem.org/about_yad/what_new/data_whats_new/pdf/english/1.5_he_olocaustin_omania.pdf RICHR, Ch. 5, p. 22] {{икона|en}}</ref>, а данните на местната еврейска общност сочат 14 850 убити, включително и тези, които са загинали по време на депортирането им от града по време и след погрома<ref>Jean Ancel, ed., Documents Concerning the Fate of Romanian Jewry during the Holocaust (New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1986), vol. 6: no. 4, p. 49 {{икона|en}}</ref><ref name=autogenerated2>[http://www.aen.ru/index.php?page=brief&article_id=49810 «Кровавый пролог» бессарабского Холокоста]</ref>.
Преди погрома населението на Яш е възлизало на 100 000 души, от които евреите са били около 45 000. Румънският премиер в навечерието на войната [[Йон Антонеску]] иска да види страната очистена от евреи и цигани<ref>[http://www.achievementsnews.co.uk/index.php?action=razdel&article_id=376 Холокост бессарабских евреев]</ref>. През 1938 г., под влияние на законодателните решения по т.нар. [[Нюрнбергски закони]] в Нацистка Германия и други страни, румънското правителство въвежда редица ограничения за евреите. Нацистки и пронацистки румънски партии започват устройването на погроми и изтребване на евреите. През 1940 г. са забранени браковете между румънци и евреи, на евреите е забранено да носят румънски имена, а в някои райони на евреите е било забранено дори да говорят родния си език [[идиш]] на обществени места. Следвайки германския пример, правителството на Антонеску въвежда за евреите принудителен труд, нареждайки им да носят отличителен знак, както е било през Средновековието, и т.н.<ref name=autogenerated2 />
 
На 19 януари 1941 г. по време на метежа на "[[Желязната гвардия]]" в страната в Букурещ и други румънски градове избухват първите мащабни антиеврейски погроми, които продължават 2 дни.
 
В средата на юни 1941 г. държавните медии на Румъния отхвърлят ширещите се слухове, че съветски парашутисти са стоварени в покрайнините на Яш и че евреите са им помогнали да се укрият. Седмица преди погрома, т.е. по време на нападението на Третия Райх над Съветския съюз, християнските домове са белязани с кръстове, а еврейското мъжко население е изкарано да копае големи окопи около еврейското гробище, като същевременно румънски войници претърсват еврейските домове в "търсене“търсене на доказателства" за укриването на съветските диверсанти.
 
== Източници ==