Трите царства: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{История на Китай}} '''Трите царства''' ({{zh-tsp|s=三国时代|t=三國時代|p=Sānguó Shídài}}) е период от Исто...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{История на Китай}}
'''Трите царства''' ({{zh-tsp|s=三国时代|t=三國時代|p=Sānguó Shídài}}) е период от [[История на Китай|китайската история]], продължил от 220 до 280 г. и белязан от тристранната подялба на Китай между държавите [[Цао Уей|Уей]], [[Шу Хан|Шу]]
В академично отношение, периодът на Трите царства се отнася за времето между основаването на държавата Уей през 220 г. и покоряването на държавата У от династията Дзин през 280 г. Годините преди това, от 184 до 220 г., са белязани от хаотични вътрешни борби между военачалниците в различните части на Китай. Средата на периода, от 220 до 263 г., е белязана от по-стабилно военно положение между трите държави. Краят на периода се характеризира с покоряването на държавата [[Шу (държава)|Шу]] от Уей през 263 г., узурпирането на Уей от династията Дзин през 265 г. и покоряването на У от Дзин през 280 г.<ref name="chinahighlights">{{cite web|url=https://www.chinahighlights.com/travelguide/china-history/three-kingdoms.htm |title=Three Kingdoms Period: the Tripartite Division of China |publisher=China Highlights |date=13 май 2020 |accessdate=15 юли 2020}}</ref> Все пак, китаизирането на южните региони от У има голям принос към бъдещето на Китай.<ref name="britannica"/>
Ред 9:
Периодът на Трите царства е един от най-кръвопролитните в историята на Китай. Общонародно преброяване от 280 г., след обединението на Трите царства под властта на Дзин, показва общо {{nowrap|2 459 840}} домакинства и {{nowrap|16 163 863}} души население. Това представлява само малка част спрямо демографските данни от периода [[Хан (династия)|Хан]], когато са преброени общо {{nowrap|10 677 960}} домакинства и {{nowrap|56 486 856}} души.<ref>Nicola Di Cosmo and Robin D. S. Yates. Military Culture in Imperial China. Harvard University Press. {{ISBN|978-0674031098}}.</ref> И докато преброяванията е възможно да не са били особено точно, поради много фактори по това време, Дзин правят всичко по силите си за да отчетат всички индивиди.<ref>Hans Bielenstein. Chinese historical demography A.D. 2 – 1982. Östasiatiska museet. p. 17</ref>
Технологиите се развиват значително през този период. Министър-председателят на Шу [[Джугъ Лян]] изобретява ранен вариант на дървена [[ръчна количка]]<ref>{{cite web|last1=Tseng|first1=Jane|title=This Man Is Riding a Masterpiece Like Zhuge Liang's on the Street!|url=http://www.visiontimes.com/2015/01/20/this-man-is-riding-a-masterpiece-like-zhuge-liangs-on-the-street.html|website=The Vision Times|accessdate=31 март 2015|date=20 януари 2015}}</ref> и подобрява китайския [[арбалет]] ''[[чу ко ну]]''.<ref>{{cite web|last1=Szczepanski|first1=Kallie|title=The Invention of the Crossbow|url=http://asianhistory.about.com/od/chineseinventions/a/Invention-of-the-Crossbow.htm|website=About.com|accessdate=31 март 2015}}</ref>
Макар да е относително кратък, този исторически период става обект на много романтични творби в културите на Китай, [[Япония]], [[Корея]] и [[Виетнам]]. Той е популяризиран в операта, фолклора, разказите, а отскоро и във филмите, телевизията и видеоигрите. Може би най-известната творба за този период е романът „[[Трицарствие (роман)|Трицарствие]]“ (познат още като „Романс за Трите царства“) на [[Луо Гуанджун]] от периода [[Мин]].<ref>{{cite web|title=Romance of the Three Kingdoms: China's Greatest Epic 三國志演義|url=http://www.yellowbridge.com/literature/threekingdoms.php|website=Yellow Bridge|accessdate=1 април 2015}}</ref><ref name="chinahighlights"/> Авторитетен исторически опис на периода пък е „[[Записи на Трите царства]]“ на [[Чън Шоу]]. Независимо от това, периодът на Трите царства е твърде кратък, за да окаже влияние върху изкуствата.<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/event/Three-Kingdoms-ancient-kingdoms-China |title= Three Kingdoms |publisher= Encyclopædia Britannica |date=5 януари 2018 |accessdate=15 юли 2020}}</ref>
| |||