Румънска комунистическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
РКП е малка и нелегална групировка през голяма част от периода между [[Световна война|двете световни войни]] и е подложена на пряк контрол от [[Коминтерн]]а. През 30-те години повечето от активистите ѝ са вкарани в затвора или бягат в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], което води до промяна на аудиторията на нейната идеологичвска работа като вместо румънските работници, партията става защитник на потиснатите от румънската чокойска колонизация малцинства в Румъния – главно българите в Добруджа като те са основни нейни кадри заедно с няколко румънци от групата на Георге Георгиу-Деж докато СССР и съветската ВКП (б) на Сталин въобще не пожелава да контактува и подкрепя вътрешните в Румъния комунистически кръгове, дори заявява че не счита да контактува с който и да е било в Румъния. Това по късно е причина на създаването на отделни и съперничещи си фракции до 50-те години. В годините на Втората световна война, и одобенно след 1943 г. когато се очертава съветската победа във войната Сталин залага на етническите румънци в Украйна като основа на формиране на румънските комунистически кадри които трябва да поемат след войната властта в Румъния, вече за която е решено че ще е в бъдещия блок от държави под доминацията на СССР.В СССР е формиран доброволчески батальон от румънски военнопленници в състава на съветската армия заловени като войници и някои офицери на 3-та румънска армия разбита при Сталинград „Тудор Владимиреску“ които членове са и комунисти, но има лица нямащи нищо общо с комунистическата идея които също след съветската победа се присъединяват към батальона.
 
Комунистическата партия излиза на преден план в румънската политика през август [[1944]] година, когато участва в [[Преврат в Румъния (1944)|кралския преврат]], който събаря про-нацисткото правителство на [[Йон Антонеску]]. Но въпреки това СССР и Сталин не се доверяват на вътрешните румънски комунистически сили да управляват Румъния (за разлика от съседната България) и оставят на власт монархическите, но готови на съглашателство със СССР политически и военни кръгове които управляват държавата по време на участието и във войната против Германия 1944 – 1945 г. В Румъния в резултат на ескалация на вътрешнополитическата ситуация след няколко демонстрации на комунистически групи, които са разстреляни от румънските кралски въоръжени сили като компромис е организирано коалиционно правителство начело с лидера на селската партия д-р [[Петру Гроза]] през март 1945 г. С помощта на съветските окупационни сили в РКП като кадри се настаняват съветските румънци – повечето с произход от румънското малцинство в Украйна, които до 1944 г. са съветски граждани, като местните кадри на комунистите са сложени на заден план и успява да изпрати крал [[Михай I]] в изгнание и да установи комунистически режим през [[1948]] година. Лидера на комунистите в Румъния [[Георге Георгиу-Деж]] се съгласява основа на кадровото ядро на партията да са внесените от СССР тамошни румънци. В партията част от тези кръгове е и евейското лоби в нея начело с Ана Паукер. След идването през 1965 г. на власт на [[Николае Чаушеску]] постепенно кадрите в РКП внесени от СССР 1944 г. са изтикани и на тяхно място са сложени кадри верни на Чаушеску и привърженици на линията на самостоятелния румънски комунистически път представен от Чаушеску. Отначало играеща доминираща роля, партията постепенно се превръща в единствената управляваща сила в Румъния чак до промените от 1989 година.
 
През 1947 година Комунистическата партия поглъща голяма част от Социалдемократическата партия и същевременно привлича различни нови членове. В началото на 50-те доминиращото крило на РКП, ръководено от Георге Георгиу-Деж и подкрепяно от [[Йосиф Сталин]], побеждава всички други фракции и поема пълен контрол върху партията и страната. След 1953 година румънските комунисти не предприемат стъпки в посока на [[десталинизация]] и вместо това създават собствена теория за румънския път към комунизма. Тези националистически и национал-комунистически позиции са продължени под ръководството на Николае Чаушеску. След кратък период на [[либерализация]] в края на 60-те години, Чаушеску отново започва да налага изключително суров режим. Членската маса на партията рязко и изкуствено се увеличава, а партията става изцяло зависима от волята на генералния секретар и вожд Чаушеску.