В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича „Мъртвите ливади“ и друга – „Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна.
{{източник|Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на „Високия връх“ и започнала да оглежда селото. Косите ѝ били дълги и рошави, лицето ѝ – страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село – не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици. Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото – на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата местността била наречена и до днес носи името „Мъртвите ливади“. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребат.
Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко – покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало оттогава името „Селището“.|2020|04|13}}
