|
[[Файл:Параклисът Свети Дух.jpg|мини]]
[[Файл:Изглед към Драгушиново и Рила.jpg|alt=Изглед към Драгушиново и Рила от Главнио рид в Средна гора|мини]]
{{авторски права}}
Богатите на желязна руда бигорови скали, течащата вода и значителните горски
ресурси в землището на днешното село Драгушиново са били използвани за добив на
желязо от дълбока древност. В близост до селото са намирани сребърни монети,
датирани от епохата на царуването на римските императори Каракала (188 – 217
г.) и Александър Север (222 – 235 г.), както и керамични съдове с кремирани
човешки останки и монети.
Земите, върху които е разположено Драгушиново влизат в състава на Първото
Българско царство в епохата, когато хан Крум превзема важния стратегически
център Средец (809 г.), а хан Персиян (836 – 852 г.) успява да обедини
териториите на Балканите, населени с българи. През 1003 г. – по времето на цар
Самуил (958 – 1014 г.), в околностите на днешното село неизвестен местен
владетел разгромява голяма ромейска армия, съставена от отстъпващи части след
неуспешната обсада на Перник.
По време на Второто Българско царство, представители на владетелския род на
Иван Драгушин – внук на цар Смилец (1292 – 1298 г.), привличат и заселват на
територията на днешното село Драгушиново саксонски рудари, които внедряват нова
технология на производство на желязо и многопластово изкована стомана, базирана
върху широко използване на енергията на течащата вода. В навечерието на
османското завладяване на България по течението на р. Искър около Драгушиново е
имало 3 самокови – механични чукове за изковаване на желязо, движени от водна
енергия и множество пещи, разтапящи желязната руда с дървени въглища и
механично подаване на въздух под пещта с ковашки духала, задвижвани от вода.
За времето след битката при Черномен (1371 г.), до окончателното завладяване
на Българските земи от османските турци (1422 г.), върху териториите, влизащи
понастоящем в землището на Драгушиново, се водят редица кръвопролитни сражения
в които българските владетели цар Иван Шишман (1350 – 1395 г.), цар Константин
и цар Фружин, деспот Константин Драгаш, Крали Марко, дават значителен отпор на
опитите на турците да поробят България. В околностите на Драгушиново през 1413
г., в тогавашната местност Мокрите ливади, османският султан Мехмед с помощта
на християнски военни части, командвани от деспот Георги, успява да разгроми
огромната армия на своя брат Муса Кеседжията и да го убие.
От епохата на османското владичество са и първите писмени сведения за
Драгушиново – през 1523 г. то е вписано в данъчните регистри на империята с
името Драгушин с 61 християнски домакинства и 5356 акчета приход. В онази епоха
Драгушиново било богато и добре устроено село, чийто жители се занимавали със
земеделие, животновъдство и традиционния железодобив, като данъчните задължения
към султана били погасявани с преработена желязна руда и желязо. В селото имало
църква и свещеник през цялото време на владичеството.
През Възраждането жителите на Драгушиново активно се включват в големите
общобългарски движения – за църковна независимост, за новобългарска просвета,
за премахване на ангарията. По време на една от обиколките по българските земи
Васил Левски създава в един егрек над селото местна революционна организация.
През 1876 г. след разгрома на Априлското въстание дагушинци приютяват ранен
четник в битката при връх Еледжик и избиват до крак преследващите го башибозуци.
В това сражение е убита и една чудно красива местна девойка на име Богдана.
През 1869 г. е построена и изографисана черквата Свети Тодор. Към нея е
имало и училище, като много от децата на Драгушиново учели и в направеното и от
драгушинци Долномахаленско взаимно училище в Самоков. Драгушинци участват и в
създадената през 1866 г. в Самоков Земеделска каса, като внасят капитал в
размер на 3100 гроша.
На 30 декември 1877 г. руският генерал Н. Веляминов освобождава Драгушиново от османска власт.
За времето от 1878 г. до 1944 г. Драгушиново е едно от най-богатите и
уредени села в състава на Самоковска околия. Във воините за национално
обединение (1912 – 1918 г.) загиват 18 войници от селото: ефрейтор Зл.
Хубавенков и редниците: А. Генов, Б. Пандурски, В. Виднярски, Г. Велков, Г.
Сарафски, Г. Гергинов, Д. Дашов, К. Московски, М. Митов, П. Зашов, П.
Терзийски, С. Бондов, С. Бармов, С. Терзийски, Т. Генов, Т. Терзийски, Х.
Виднярски.<ref>[http://dragushinovo.weebly.com/1048105710581054105610481071.html История на Драгушиново]</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. <ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>
| 